Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 119

— Да бягаме! — извика Кенеди. — Да слезем на земята. Това е единственото ни спасение!

Но Фергюсън рязко го задържа, спусна се към котвеното въже и го преряза с един замах на брадвата. Пламъците се издигаха към балона, лижеха вече осветените му страни. Но отвързалата „Виктория“ се издигна на повече от хиляда стъпки в простора. Страхотни викове екнаха в гората, примесени с оглушителни изстрели. Понесен от утринен вятър, балонът полетя на запад. Беше четири часа сутринта.

Четиридесет и трета глава

— Ако снощи не бяхме взели мерки да намалим товара си — забеляза докторът, — бяхме безусловно загубени.

— Ето какво значи да направиш нещо навреме — обади се Джо. — Спасяваш се и няма нищо по-естествено от това.

— Но ние не сме вън от опасност — заяви Фергюсън.

— Какво те плаши? — попита Дик. — „Виктория“ не може да слезе без твое позволение. Пък ако слезе, какво от това?

— Ако слезе ли! Погледни, Дик!

Пътешествениците бяха отминали гората и видяха около тридесет конника в широки шалвари и развяващи се бурнуси. Едните бяха въоръжени с копия, а другите с дълги мускети. Те следваха в лек тръс с пъргавите си и буйни коне посоката на „Виктория“, която летеше с умерена бързина. Като видяха пътешествениците, те нададоха диви викове и размахаха оръжие. Гняв и заплаха бяха изписани на мургавите им лица с рядка, но щръкнала брада, която ги правеше още по-свирепи. Те бързо препускаха по наклонените възвишения и леките склонове, които се спускат към Сенегал.

— Това са — каза докторът — жестоките талибаси! Предпочел бих да се намирам в гората сред хищни зверове, отколкото да попадна в ръцете на тия разбойници.

— Не изглеждат много приветливи! — забеляза Кенеди. — А какви са здравеняци!

— За щастие тия зверове не летят — обади се Джо. — Това е все пак добре.

— Вижте тия разрушени села, тези опожарени колиби! — каза Фергюсън. — Това е тяхно дело.

— Но те не могат да ни стигнат — възрази Кенеди — и ако успеем да се прехвърлим отвъд реката, ще бъдем в безопасност.

— Разбира се, Дик, но не бива да падаме — отговори докторът, като погледна барометъра.

— Във всеки случай, Джо, няма да бъде зле, ако приготвим оръжието си — предложи Кенеди.

— Това няма да ни навреди, господин Дик. Добре направихме, че не го посяхме по пътя.

— Моята карабина! — възкликна ловецът. — Надявам се, че никога няма да се разделя с нея.

И Кенеди я напълни най-грижливо. Имаше достатъчно барут и патрони.

— На каква височина се намираме? — попита той Фергюсън.

— На около седемстотин и петдесет стъпки. Но вече нямаме възможност да се издигаме и да се спускаме, за да търсим благоприятни течения. Сега зависим от балона.

— Това е неприятно — продължи Кенеди. — Вятърът е доста слаб и ако бяхме срещнали някой ураган както през последните дни, тия разбойници отдавна щяха да изчезнат от погледа ни.