Читать «Пеперудите» онлайн - страница 3

Едно лято Такахама се разболял и разбрал, че не му остава много да живее. Тогава той изпратил да извикат вдовицата на брат му и единствения й син — момче на около двадесет години, към което бил силно привързан. Те веднага дошли и направили всичко каквото могли, за да облекчат последните часове на стария човек.

Един мрачен следобед, докато вдовицата и синът й бдели край постелята му, Такахама заспал. Точно тогава в стаята влетяла голяма бяла пеперуда и кацнала на възглавницата на болния. Племенникът я отпъдил с ветрило, но тя веднага се върнала. После пак я отпъдили, за да кацне тя за трети път. Тогава момъкът я изгонил навън и я гонил, докато минала през градината, а после и през една отворена порта и влязла в гробището на близкия храм. Само че пеперудата продължила да пърха над главата му, сякаш не искала да си иде, и се държала тъй необикновено, че момъкът се зачудил дали това е наистина пеперуда или ма — зъл дух. Той пак я погнал и я последвал навътре в гробището, докато видял, че тя лети към един гроб — гроб на жена. Там пеперудата внезапно и неочаквано изчезнала и той напразно я търсил. Сетне разгледал надгробната плоча. На нея било издълбано името „Акико“ и непозната фамилия, както и надпис, според който Акико починала на осемнадесет години. Очевидно надгробието било поставено преди около петдесет години, защото било почти изцяло обрасло с мъх. Но и друго било очевидно — че някой се грижел добре за гроба: на него имало свежи цветя, а водата във вазичката била наскоро сменена.

Още щом младежът се върнал в стаята на болния, майка му го посрещнала с печалната вест, че чичо му е издъхнал. Смъртта била настъпила безболезнено, докато спял, и лицето на покойника било усмихнато.

Младежът разказал на майка си какво е видял в гробището.

— Ах! — възкликнала вдовицата. — Та това трябва да е Акико!

— Но коя е тази Акико?

Майката отвърнала:

— На младини добрият ти чичо бе сгоден за едно очарователно момиче на име Акико — дъщеря на негов съсед. Акико почина от туберкулоза малко преди сватбения ден и отреденият за нея съпруг страдаше безмерно. След погребението й той се закле никога да не се жени и си построи тази къщурка край гробището, за да е близо до гроба на своята любима… Това беше преди повече от петдесет години. И всеки божи ден през тези петдесет години, и зиме, и лете, чичо ти ходеше на гроба на Акико, молеше се, почистваше го и принасяше на него дарове. Но не обичаше да се споменава за това, а и самият не отваряше дума… Ала ето че най-сетне Акико дойде при него: бялата пеперуда е била душата й.

III.

Едва не забравих да спомена един старинен японски танц, наречен Кочо-май — Танцът на пеперудите, който се е изпълнявал в императорския дворец от танцьори, костюмирани като пеперуди. Не зная дали и днес не го играят понякога. Казват, че е изключително труден за научаване. За да бъде изпълнен както трябва, са нужни шестима танцьори, които да се движат, като правят определени фигури; да се подчиняват на традиционните изисквания за всяка стъпка, поза или жест, като се въртят един около друг много бавно под ударите на малки и големи барабани, под звуците на малки и големи флейти и свирки, непознати по форма на западния бог Пан.