Читать «Пеперудите» онлайн - страница 2

Лафкадио Хърн

Възможно е някои необикновени японски поверия за пеперуди да са също от китайски произход, но нищо чудно те да са по-стари и от самия Китай. Най-интригуващото според мен е, че душата на човек може да се отдели от тялото му и да пърха в пространството като пеперуда. Някои красиви фантазии са плод именно на това поверие. Като например представата, че ако в гостната ви влети пеперуда и кацне зад бамбуковия параван, човекът, когото обичате, идва да ви навести. Това, че пеперудата би могла да е нечия душа, не е повод да се боите. Но има времена, когато и пеперудите внушават страх, като се появяват например на огромни рояци. Историята на Япония познава такъв случай. Когато Тайра-но Масакадо подготвял тайно известния си бунт, в Киото се появили толкова много пеперуди, че хората се уплашили, смятайки, че това е знамение за надвисваща беда… Вероятно са предположили, че това са душите на хилядите, обречени да загинат в битка и възбудени в навечерието й от някакво необяснимо предчувствие за смърт.

Ала според японските поверия пеперудата може да е както душата на жив човек, така и на покойник. Всъщност душата има обичая да приема облика на пеперуда, за да извести, че напуска завинаги тялото. Ето защо трябва да се отнасяме с внимание към всяка влетяла в дома ни пеперуда.

Това поверие и чудноватите измислици, свързани с него, намират художествен израз в много образци на японската драма. Известна е например пиесата „Тонде-деру Кочо-но Кандза-ши“, или „Летящият фуркет на Кочо“. Кочо е красавица, която се самоубива заради несправедливите обвинения и безжалостното отношение на околните към нея. Онзи, който силно жадува да отмъсти за смъртта й, дълго и напразно търси злодея, омърсил честта на тази почтена девойка. Но ето че накрая фуркетът на покойната се превръща в пеперуда и го повежда към отмъщението, като започва да кръжи над мястото, където се крие злосторникът.

Не бива да се смята обаче, че онези големи книжни пеперуди (о-чо и ме-чо), които украсяват сватбите, имат нещо общо с призраци и тям подобни. Те просто символизират радостта от любовния съюз и надеждата, че младоженците ще преживеят живота си заедно, както двойка пеперуди прелитат леко над някоя красива градина, пърхат и ту се издигат, ту се спускат, но нито за миг не се разделят по за дълго.

II.

Както вече споменах, повечето японски легенди за пеперуди са дошли от Китай. Ала научих една, която по всяка вероятност е тукашна и според мен си струва да бъде разказана заради онези, които твърдят, че в Далечния изток не съществувала „романтична любов“.

Зад гробището на храма Содзанджи, в покрайнините на столицата, дълго стояла самотна колиба, в която живеел старец на име Такахама. Съседите го обичали заради доброто му сърце, но почти всички го смятали за леко побъркан. Защото редно е всеки мъж, освен онзи, който е дал обет на Буда, да се ожени и да си създаде семейство. А Такахама не се бил посветил на вярата, но и не скланял да се ожени. Никой не знаел да е имал някога любовна връзка с жена. Тъй че повече от петдесет години той живял съвсем сам.