Читать «Пеещият фонтан» онлайн - страница 2

— Имам си аз моята песен, разбира се. Не се грижи ти за моята песен. За твоята се погрижи. Защото не съм чувал досега за лебедова песен — изфуча фонтанът. После забълбука, като че ли се мъчеше да си припомни нещо. — А бе май съм чувал за лебедова песен. Не, не съм те чувал тебе да пееш, знам те какъв си певец — бълбукаше фонтанът. — Ама защо съм чувал да говорят за лебедова песен?

Черният лебед — черен въпрос — отплува и се сля с черния мрак, без да му отговори.

Отговори му чак към края на това лято. О, колко тъжен и колко страшен отговор бе това. Защото черният лебед му изпя своята лебедова песен.

То беше пак в една такава звездна августовска нощ, когато в езерото падаха много звезди. Лебедът запя и струите на фонтана се смразиха. Те се смразяваха и по-рано, когато лебедът му говореше за музиката на непокорството и примирението. Но лебедовата песен бе още по-величествена, защото той, лебедът; бе син не само на водата, но и на земята, не само на бялата светлина, но и на черния мрак. И сега се сливаше с тях — сливаше се с падащите в езерото августовски звезди, с раждащата се от езерото августовска зора. Грациозната лебедова шия вече не беше въпросителен знак. Напрегната от песента, тя се извиваше вълнообразно, повтаряйки вълните на езерото, сребристите трепети на отраженията на падащите звезди и на раждащата се зора. И сля се песента с тях, и лебедовата шия, и лебедовото тяло. Безжизнено върху отраженията на водата, то заплува нанякъде към вечността — един малък къс от светлина и от мрак.

И заплака фонтанът. Дълбоките му ридания вдигаха струи към небето, задържаха ги на височината на тополите, на брезите, на розите, на водните лилии. Изпокъсаха се жичките на всички релета, индикатори и стереоусилватели, които го свързваха с радиоуредбата. Никакви техници вече не можеха да ги поправят. Фонтанът плачеше своя плач, пееше своята песен, което е едно и също.

Разхождащите се граждани си мислят, че е повреден. Но някои, като се заслушат по-внимателно в неговия естествен плясък, в песента на възвишаващата се и падаща вода, казват:

— Сега тоя фонтан с право би могъл да се нарече Пеещ фонтан…

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9193)

Последна редакция: 2008-09-08 08:00:00