Читать «Паякът» онлайн - страница 2

Ерик Симон

— Внезапно почувствувах някаква промяна. Няколко секунди по-късно разбрах какво се е променило. Сега паякът висеше точно над мен. Този факт сам по себе си не е чак толкова тревожен, но не обичам над главата ми да висят паяци. Отначало не се замислих как всъщност е стигнал дотам, въпреки че изглеждаше странно. В края на краищата преди няколко минути се намираше на съвсем друго място, а погледнато логично, той можеше да се движи само нагоре и надолу по изтъканата от него нишка.

Пристъпих към действие и се качих на кушетката. Пружината хлътна с около десет сантиметра, но вече спокойно можех да стигна паяка. Исках да прекъсна нишката с една линия така, че паяжината да полепне по нея, и да пусна паяка в някой ъгъл на стаята. Имам известен опит в подобни операции, но този път не излезе нищо. Между паяка и тавана нямаше никаква нишка!

Едва сега се озадачих. Във всеки случай не за дълго, защото веднага ми хрумна съвсем обяснимо и обикновено решение на мнимата загадка. Паякът вероятно висеше на нишка, която се спускаше косо от тавана на стаята към стената, където е моята кушетка. Това обясняваше и факта, че първоначално той се намираше над масата, а сега вече — над възглавницата ми. Но това пък би означавало, че нишката е дълга около три метра. Все пак това с нищо не промени намерението ми да използвам линията, само дето малко съжалявах, че ще разваля този необикновен висящ мост. Но когато потърсих с поглед нишката, за да я отделя от стената, не можах да я открия. Погледнах по-внимателно — нищо. Работата взе да става загадъчна и аз сериозно се заех да изследвам случая, без обаче да изпитвам нещо повече от слабо учудване. Проучих пространството около паяка във всички възможни посоки, без да срещна някъде дори най-малка съпротива. Членестоногото не обърна никакво внимание на моите усилия и си седеше съвсем неподвижно, поточно висеше, ей така, във въздуха, в празното пространство. А това, меко казано, не беше присъщо на обикновените паяци. Слязох от кушетката, седнах и започнах да мисля, без да свалям поглед от загадъчното същество.

Във всеки случай не беше сън, в това бях абсолютно сигурен. Хрумнаха ми няколко „научни“ обяснения на този феномен, примерно, че паякът е напълнен с някакъв лек газ, че тялото му съдържа желязо и виси в дадено нехомогенно магнитно поле и други такива глупости. Не вярвах да е халюцинация, но въпреки това изпробвах нещо, за което бях чел някъде. Притиснах леко с показалец лявата очна ябълка, по-точно левия горен клепач. Тъй като не само стаята, но и паякът се удвои, стана ясно, че не е сетивна измама. Спрях дотук, защото ако се прекали, подобни мисли не водят до нищо друго, освен до онова помещение с мека тапицерия и без брави на вратите.