Читать «Патица със сметана» онлайн - страница 3

— Защо?

— Нищо няма да се получи. Нали километрите са…

— Различни ли? — насмешливо попитах аз.

— Ами да — радостно се заусмихва той, — именно различни.

— Тогава може би в парсеци или светлинни години?

— В светлинни години може. Тогава ще е… около две хиляди години.

— Около?

— Да. Около. Да си призная, никога не съм се интересувал колко са точно.

Тогава му нанесох нов удар.

— Колко време трябваше да летите дотук?

— Не зная. — Той някак безпомощно се озърна. — Наистина не знам… Нали понятията за време и пространство…

Личеше си, че се обърка. Още два въпроса и ще го притисна до стената.

— Кога прилетяхте?

— Преди двадесет години.

— Какво?!

Само идиот можеше да отговори по такъв начин. Той дори не се опитваше да придаде на отговорите си някаква що-годе правдоподобност. Луд? Но тогава, за да го отпратя по-бързо, трябва да променя тактиката. Нужно е с всичко да се съгласявам, иначе работата може да свърши лошо за мен.

— И къде бяхте през цялото това време? — попитах съчувствено.

— Там. — Той посочи с пръст към тавана. — На орбита. За неидентифицирани летящи обекти чували ли сте?

— Чувал съм. Значи, сте били на това, как беше, летяща чиния?

Той кимна утвърдително.

— С какво се занимавахте там през тия двадесет години?

— С какво съм се занимавал ли?! — Неочаквано той избухна: — Идиотски въпрос! С какво съм се занимавал?! С всичко съм се занимавал! Дешифрирах вашите предавания по етера, наблюдавах, поддържах връзка с Комитета. Опитайте се вие да поседите ей така двадесет години на орбита! Двадесет години да се храните само със синтетика! С какво съм се занимавал?!! Това да не е, като да седиш на бюрото и да съчиняваш разказчета.

Погледнах часовника. Време беше да полея патицата със стопилата се мазнина, иначе коричката щеше да пресъхне. Но никак не ми се искаше да оставям такъв субект сам в кабинета.

О, злополучна писателска участ! Какво ли само не се налага да търпим.

— Действително трябва да е много тежко — примирителна казах аз. — Двадесет години да не напускаш чинията, не всеки ще издържи. Да виждаш под себе си Земята и да нямаш възможност да слезеш на нея, може и да се побъркаш.

— Посещавал съм Земята — мрачно каза той. — Посещавал съм я, но не за дълго. По за четири часа. Повечето време ходех по библиотеките, запознавах се с книгите. И при вас дойдох, защото прочетох един ваш роман.

Не ми стана по-леко! Хибрид между луд и почитател.

— Дойдох при вас — продължи той, — защото пишете за контактите с извънземни цивилизации.

— И какво от това?

— Как какво, аз съм на границата да се разболея. Психиката ми няма да издържи, ако остана повече на орбита. Ясно ли ви е? След месец ще имам отново връзка с Комитета, ще им съобщя решението си относно Земята, а дотогава ще се наложи да поживея у вас, за да се посъвзема малко, да набера сили за сеанса, иначе нищо няма да се получи.

— Какво няма да се получи? — Още малко, и щях да загубя окончателно търпение. И луд да е, нали аз също имам нерви! — Извинете, не разбрах какво няма да се получи.

— Сеансът няма да се получи. Няма да ми стигнат силите, а по радиото е много дълго. Сам разбирате, две хиляди светлинни години са това.