Читать «Парадоксът» онлайн - страница 3

През прозрачната стена Берк видя, как Кеъри приближи до решетестия отвор, спря пред него и застина с отпуснати встрани ръце. Берк се напрягаше да разбере какво се крие зад това вцепенение, после са разсмя — просто играе цирк, реши той. Мисли си, че ще се изплаша и ще хукна да се отказвам…

После се намръщи — нежеланието да признаеш чуждо превъзходство винаги го изкарваше от нерви. Но ако пък не го спре, Кеъри ще стане просто един досаден и заядлив съсед, а бурята едва ли ще престане скоро.

Неочаквано вибрациите, които Берк долавяше през пода и които бяха станали привични като собственото му дишане, замряха. Трепкащите цветни лентички, закрепени на вентилатора над главата му, спряха своя весел танц. Лампите примигнаха и изгаснаха, остана само светлината от прозореца в края на коридора.

— Какво направи?! — Берк почти се нахвърли.

— Познай де.

— Глупак! — и Берк се захвана с пулта за управление, но уви — реакторът бе заглъхнал, вентилацията беше изключена, електрозахранването също. На панела светеше само една червена лампа: акумулаторите все още захранваха машината.

С бързи крачки Берк приближи до решетестия отвор и два пъти натисна аварийния бутон под него.

— Внимание — започна той. — Реакторът спря и всичко, освен теб, е без енергия. Какво се е случило?

Никакъв отговор, макар лампичката да светеше.

— Вироглава машинария, а? — подметна лукаво Беъри, но Берк не му обърна внимание.

— Отговори! Веднага! Искам да знам защо реакторът не работи!

Никакъв отговор.

— Кажи какво направи! — изкрещя Берк.

— Ще признаеш ли, че не беше прав?

— Да.

— И изгуби облога?

— Да.

— Е, тогава ще ти кажа — Беъри запали цигара и пусна тънка струйка дим с вид на победител. — Твоята железария може да е много силна в метеорологията, но от логика не разбира нищо. Позорно, като си помислиш колко логиката е свързана с математиката.

— Какво направи!

— Казах ти, срамно е, ама нищо. Просто твоята богиня, която сигурно струва милиони, сега си блъска кратуната над един парадокс.

— Над парадокс ли? — Берк едва не проплака.

— Точно така — усмихна се Кеъри, — над един хитър парадокс. Казах ти: няма нужда да я развалям, тя сама ще излезе от строя. Спомних си, че като студент в курса по логика решавахме една тарикатщина, наречена парадокс на Епименид. Подробности не помня, но беше нещо такова. Казвам ти например: „Всички юристи са лъжци“ — като истина ли ще го приемеш, или като лъжа? Аз съм юрист. Значи ако твърдението е истинно, аз лъжа, когато казвам, че всички юристи са лъжци. Но от друга, ако лъжа, значи твърдението, че всички са лъжци, е невярно. Получава се, че ако твърдението е лъжливо, то е истинно, а ако е истинно, то е лъжливо. Разбра ли?

Кеъри избухна в буен смях.

— Да беше се погледнал в огледалото, Берк! Никога не съм виждал такава физиономия. Както и да е… аз просто префасонирах парадокса и нахраних с него машинката. Докато ти ме зяпаше скептично, аз й подшушнах: „Отхвърли моето твърдение, тъй като всичко, което казвам, е лъжа“.

Физиономията на Берк наистина беше за ожалване.