Читать «Парадоксът» онлайн - страница 2

Беше свикнал да го ласкаят и сега се дразнеше, че Берк говори за машината си с такъв детски възторг.

— Не, Кеъри — усмихна се Берк. — Малка метална богиня.

— Всичко вижда, всичко знае, всичко може, безгрешна, съвършена!

— Може да се каже и така — все още с усмивка каза Берк.

— Само едно не достига, за да качим твоето желязо на пиедестала на бог. Не й достига едно много важно качество: неуязвимост. Бог няма да те подведе.

— Тя също.

— Хайде, стига, Берк! — изръмжа Кеъри. — В своя възторг стигаш до самозаблуди. Няма съвършени машини! Късо между две жички, изгорял чип — и твоята богиня отива по дяволите! Край.

Берк поклати глава.

— Няма никакви проводници, връзките са лъчеви. И изгорял чип не пречи на работата; задачата се прехвърля в свободен блок, а машината се ремонтира сама. Блоковете са общо двайсет. Ако някоя задача е твърде сложна за един блок, автоматично се включват и други — колкото трябва за решаването й.

— Аха! — рече Кеъри. — Но ако задачата е такава, че двайсет блока не стигат? Тогава машината ще се претовари и…

— Ти просто се заяждаш! — избухна Берк. — Казах: няма да изгори. Само на теория може да има такава задача. Да речем нашата станция внезапно излети. Блокът, който пръв почувства това, ще помоли останалите да му помогнат. И ще решават задачата, докато не разработят теория, която да обяснява защо летим.

— Ясно! — щракна с пръсти Кеъри. — Отивам при твоята машина и й казвам, че летим.

— Празна ти е главата, брат! — закикоти се Берк. — Смяташ ли, че не е отчетена възможността за словесна грешка? Машината ще провери и вежливо ще отговори: „Моля, вашето твърдение е неправилно“ — край. Няма смисъл, Кеъри. Нито Бог, нито човек, нито Кеъри Хармън могат да оклонят вниманието на машината.

Кеъри се потопи в себе си. Цяла вечност седя, загледан в една точка. Накрая каза решително:

— Аз мога.

— Какво можеш?

— Да изкарам машината от равновесие.

— А бе я остави! Не можеш, но това не е чак толкова страшно. Никой не може.

— Вече казах — аз мога. Да подсладим с пет хилядарки — Кеъри говореше с въодушевление. — Пусни ме само за минутка, и ще я накарам да се шашне.

— Не ми трябват твоите мангизи. Просто защото ти, Кеъри, никога не се примиряваш със загубите, тъй че…

— Или си съгласен, или млъкни! — отсече Кеъри.

Берк въздъхна дълбоко.

— Аз съм си виновен, че набърках машината. За да ме изплашиш, предлагаш астрономическа сума. Значи ако се откажа, ти ще смяташ, че си спечелил. Ако не се откажа, ще спечеля, но пет хилядарки са пладнешки обир. Освен това ще ме намразиш за цял живот.

— Облогът остава в сила — отново отсече Кеъри.

— Ами хайде, щом си дявол… — Берк скочи и се приближи до машината. — Ако искаш да й кажеш нещо, говори пред този решетест отвор. Но изобщо не си въобразявай, че можеш нещо да изпотрошиш — машината е скрита зад стоманени листи с дебелина два дюйма.

— Честна дума, нямам никакво намерение да чупя твоята богиня. Ето, провери, дясната ми ръка — празна, лявата — празна, джобовете…

— Стига си се правил на идиот! Давай по-бързо, че ожаднях.