Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 3

- Господи - прошепна той, докато бързаше по нефа. - Моля те, помилуй бедната й душа.

♦ ♦ ♦

Обществеността не разбра почти нищо за събитията, последвали непосредствено откритието на Николо Морети, защото те бяха извършени според най-строгата ватиканска традиция, в пълна секретност и с привкус на йезуитско лукавство. Например никой отвъд стените не разбра, че първият човек, когото Морети потърси, бе кардинал-протодяконът на базиликата, придирчив германец от Кьолн с изострено чувство за самосъхранение. Кардиналът беше прекарал тук достатъчно време, за да разпознае неприятностите веднага, което обяснява защо не си направи труда да докладва на полицията за инцидента, предпочитайки да извика истинския пазител на закона във Ватикана.

Пет минути по-късно Николо Морети стана свидетел на необикновена сцена - как личният секретар на Негово Светейшество папа Павел VII пребърква джобовете на мъртвата жена на пода в базиликата. Монсеньорът извади един предмет и тръгна към Апостолическия дворец. Докато стигне до канцеларията си, той вече бе задвижил нещата. Трябваше да се проведат две разследвания, заключи той, едно за пред обществото и едно за самия него. А за да може частното разследване да бъде успешно, то трябваше да се проведе от доверен и дискретен човек. Не е изненадващо, че монсеньорът избра за тази цел човек, който толкова приличаше на него. Един паднал ангел в черно. Един грешник в града на светците.

2. 

ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ

Реставраторът тихо се облече на тъмно, за да не събуди жената. Легнала така, с разрошената си кестенява коса и разтворени устни, тя му напомни за „Спяща гола жена“ от Модиляни. Той остави заредената берета на леглото до нея. После дръпна юргана, разкривайки пищните й, заоблени гърди, и шедьовърът беше завършен.

Някъде заби църковна камбана. От завивките се надигна ръка, топла и набраздена от съня, и дръпна реставратора надолу. Жената го целуна, както винаги, със затворени очи. Косата й ухаеше на ванилия. По устните й се усещаха леки следи от виното, което пи предната вечер в един ресторант на хълма Авентин.

Жената го пусна, промърмори нещо неразбираемо и отново се унесе. Реставраторът я зави. После пъхна друга берета в колана на избелелите си дънки и излезе от апартамента. Паважът на Виа Грегориана блестеше на слабата светлина като току-що лакирана картина. Реставраторът постоя за миг пред прага на сградата, преструвайки се, че проверява нещо в мобилния си телефон. Трябваха му само няколко секунди да забележи мъжа, който го наблюдаваше иззад волана на паркирания седан „Ланча“. Той му махна приятелски - жест на тежка професионална обида, и тръгна към църквата „Тринита дей Монти“