Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 26

- Колко често се обажда да проучи нещата за мен?

- Никога - отговори Пацнер и поклати глава изразително.

- Колко често, Шимон?

- Два пъти седмично, понякога три. Всъщност точно преди да звъннеш, бях приключил разговора си с него.

- Какво искаше?

- На булевард „Цар Саул“ ври и кипи. Убедени са, че се задава нещо. Нещо голямо.

- Има ли нещо специфично за мишената?

Пацнер дръпна за последен път от цигарата си и запрати тлеещия фас в мрака.

- Може да е посолство или консулство. Може да е синагога или обществен център. Мислят, че ще стане на юг, вероятно в Истанбул или Атина, но не отхвърлят и Рим. Едва приключихме с ремонта след последния удар. - Пацнер погледна към Габриел и допълни: - Нещо ми подсказва, че си спомняш добре тази атака.

Габриел не отговори директно.

- Ал Кайда ли е?

- След последната ти операция вероятно вече няма мрежа на Ал Кайда, способна да извърши голяма атака в Европа. И тъй като палестинците нямат интерес да ни удрят тук в момента, остава само един кандидат.

- Иранците.

- Действайки чрез любимия си довереник, разбира се. Хизбула...

Бяха стигнали до края на Пиаца ди Сиена. Широкият прашен овал грееше окъпан в лунна светлина, а шумът от трафика по „Корсо“ се чуваше като шепот. Човек можеше да повярва, че те са последните две живи души в древния град.

- Какъв е източникът? - попита Габриел.

- Източниците - възрази Пацнер. - Една разузнавателна мозайка, хора и сигнали. Изглежда, че бригадите „Ал Кудс“ от Революционната гвардия ръководят операцията. Очевидно е замесен и Пети отдел от ВЕВАК.

ВЕВАК беше абревиатура за Министерството на разузнаването и националната сигурност, страховитата иранска разузнавателна служба. Пети отдел бе сред най-важните, защото се занимаваше изключително с Израел.

- Според един от агентите ни в Южен Ливан - продължи Пацнер, - екип от агенти на „Хизбула“ е напуснал Бейрут преди около шест седмици. Мислим, че това е операция за отмъщение. Честно казано, от известно време насам очакваме нещо такова. Имат основателна причина да са ни ядосани.

През по-голямата част от изминалото десетилетие Службата водеше една недотам тайна война против иранската ядрена програма. Бяха избивани учени, в лабораториите бяха пускани унищожителни компютърни вируси, а в иранската верига за доставка на ядрени материали хитро бяха вмъквани дефектни части - включително и няколко дузини саботирани индустриални центрофуги, които разрушиха четири тайни съоръжения за обогатяване на уран. Операцията бе сред най-добрите за Габриел. И получи подходящото кодово име - „Шедьовър“.