Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 181

Майкъл Орън, известният учен по въпросите на Близкия изток и писател, който сега е посланик на Израел в Съединените щати, ми даде много важни уроци за великите империи, оставили своя белег и кръвта на своите войници в земята на съвременен Израел. Красивата му съпруга - Сали, и трите им удивителни деца - Йоав, Лия и Ноам, бяха до мен много пъти по време на пътуването ми и бяха постоянен източник на радост и любов. Скъпите ни приятели Лиор и Талия ни отвориха дома си в предградията на Тел Авив и се притекоха на помощ, когато се сблъскахме с логистичен проблем на военния пропускателен пункт край Хеброн на Западния бряг. Габриел Моцкин и Емили Билски, които имаха лошия късмет да живеят в съседство със семейство Алон на улица „Наркис“, ни придружиха при първото ни посещение в Израел преди две десетилетия и нашите две семейства прекараха много приятни вечери заедно по време на последното ни пътуване. Рахел и Елиот Абрамс споделиха необикновените си познания за израелската политика на вечеря в Абу Гош; Авнер ни заведе на късно нощно сафари на Голанските възвишения, което включваше скоростно преследване на глиган и чакали. Иехуда Дойч ни заведе на незабравима обиколка из разкопките в Давиловия град. Всъщност все още го чувам да пее величествената „Алилуя“ на Ленард Коен, за да успокои нервите ни, докато вървяхме през тъмния тесен проход на Тунела на Езекия, а хладната йерусалимска изворна вода се стичаше в краката ни.

Сърдечни благодарности на Ийц Апелбаум, Йоги Лошински и Мири Сак от Фондацията за наследството на Западната стена заради това, че ни позволиха да погледнем удивителния свят, потопен в края на Храмовия хълм. Археолозите, които разкопават древната земя край тунела, вършат работата си с голям професионализъм и чувствителност, а техният дух бе отразен в измисления Герой Ели Лавон. Докато международната кампания за отхвърляне на законността на държавата Израел набира инерция, усилията на археолозите да изровят древното еврейско минало в Йерусалим придобива голямо значение. Да заема фразата на Ари Шамрон, те „водят война“ в онези тунели. За щастие това е единствената война в Близкия изток, в която не се пролива кръв.

Искам да благодаря на скъпия си приятел Дорон Алмог и на прекрасната му съпруга, Диди, заради това, че се грижиха толкова добре за нас, докато бяхме в Израел. Преди да се пенсионира от израелските въоръжени сили,

Дорон служи като началник на Южното командване и през 1976 г. беше първият израелски военен, стъпил на земята на Уганда при операция Ентебе. Но Дорон е нещо много повече от заслужил войник за страната си; той е хуманист, посветил живота си на грижи за най-слабите израелски граждани, независимо от това дали са араби или евреи. Никога няма да забравя следобеда, който прекарахме заедно в Алех Негев, селището, което той основа в Южен Израел, за да се грижи за тежко ранените. Няма да забравя и петимата членове от семейството на Дорон, които бяха убити от палестинска терористка самоубийца в ресторант „Максим“ в Хайфа на 4 октомври 2003 г. При тази атака бяха убити още шестнайсет невинни.