Читать «Отписаният» онлайн - страница 37

Изглежда, жената бързаше много.

— Маря Авксентиевна! — наобиколиха я другарките й. — Търси те един мъж!

— Какъв мъж? — попита тя, когато си пое дъх.

— Смятай, три пъти слиза от влака и пита. Не лично за теб, трябвала му квартира на „Садовое“. И да е до „Склифосовски“. Не е ли за теб?

— Не познавам никакъв мъж! — Бабата започна да се вълнува. — Който ме търси, нищо не зная. При нас гръмнали някакъв банкер посред бял ден вечерта, а съседките викат, че май търсили мен. А пък аз почти не живея там. Имам такова сигурно… алиби.

Володя се разхождаше зад тях, чу и пламна от срам. Ето как изглеждал отстрани. По дяволите! Сега не знае как да я заговори. Ще му се подиграват. Три пъти слизал от влака! И все от различни. Занапред ще се научи. Жените са наблюдателни. Винаги го е знаел. И пак се е издънвал, дори неведнъж. Особено в личния живот.

Ето го! — възкликна една от тях, след като забеляза Володя. — Още чака, пък го е срам да дойде.

Нямаше какво да се прави. Володя отиде при жените.

— Можете ли да ми дадете квартира на „Садовое“, близо до „Склифосовски“?

Стига с тоя „Склифосовски“! — би казал някой отстрани. Положението е идиотско, каквото и да говорим. Но нямаше друг начин.

— Нали вие сте Маря Авксентиевна Бодунова?

— Ами аз — отвърна жената. — Само че не можах да дойда по-рано. Сестра ми се разболя. Докато отида до магазина, до аптеката. А пък знаете ли колко е скъпо сега! Че се наложи по късното да се тътря дотук. Ами знаете ли колко вземам? Все пак сме в центъра.

— Ще се спазарим — кимна Володя. Не можеше да дойде на себе си след този късмет. Главното — тя сама разказа за убития Салуцки, като го избави от разпити. Сега да се махат по-скоро оттука…

И едва когато отминаха, вече на спирката на таксито, си помисли, че лиши женицата от надницата й. Тя търси квартирант, а не въпроси за случилото се.

— За колко сте? — попита тя.

— За седмица — промърмори той.

— Не, миличък, напразно си чакал, не вземам за по-малко от две седмици — и спря.

Слава богу, помисли той, значи ще си намери квартирант.

— Сега ще имам въпроси към вас — каза той тихо.

— За какво? За данъците ли? Всичките съм ги платила до копейка, аз като пенсионерка имам право на отстъпка.

— Аз съм от прокуратурата — въздъхна Володя. — Не се сърдете, просто не знаех как да ви намеря. Моля ви, не се плашете. Само няколко въпроса за квартиранта ви… Защо не се отдръпнем, че има много хора. Не се бойте, няма да ви водя в милицията.

— Че от какво да се боя? Всичко съм платила — за газ, за ток. И данъците. Какво да се боя?

— Правилно, няма от какво да се страхувате — потвърди той. — Искам да ви питам съвсем за друго нещо.

— От прокуратурата? — Жената попита пак недоверчиво.

Володя й показа картата си. Тя погледна снимката му, като присвиваше късогледите си очи.

— Без очила нищо не виждам. Само че в деня, когато са убили банкера, бях на вилата. Имам свидетели. Всички в един глас казаха: не се бой, Авксентиевна, ще се закълнем!

— Но вас никой не ви подозира в убийство — не се сдържа отчаялият се Володя. Той дори повиши тон и хората започнаха да ги оглеждат.