Читать «Отписаният» онлайн - страница 2

Войничетата не се оплакваха от нищо. По-скоро да си ходят у дома. Освен това — тук намазаха. Никакви наряди, никакво биене на крак. Хранят те до пръсване. Като дойде генералшата, носи банички собствено производство. Не е още стара и пълна. Току ще извика вътре при нея Мансур, ефрейтора, да й помогне да закачат пердетата или да преместят някои мебели. Мансур се връщаше, мълчеше си и когато пак дойдеше шефката, се изчервяваше, ако тя го погледнеше.

За друго ходех там. Не ми пука за личния живот на третата жена на генерала. Ако ще, десет да има. Гледах повече процентите и нарядите, разсеяно давах ухо на онова, което ми пошушваха.

А шушукането ставаше все по-високо и настойчиво. Главно сред цивилните строители — техническите ръководители и бригадирите. Особено като започнаха да им бавят заплатите. Сега в страната излезе такава мода — да не се плаща. Няма пари и точка. Същинска епидемия. Нещо като халваджията за бозаджията при банкерите и работодателите.

И мъжете развързаха езиците си. На войниците им е все едно, а другите трябва да хранят семейства. Какво става, питаха те? Частно строителство, плащаше в брой, а сега банката спряла да дава. Дали не лъже? Не може ли да се провери? Питайте него, казвам им. Аз съм дошъл за друго. Откъде са изобщо парите, с които по-рано ви е плащал до копейка? Заплатата му, момчета, е едно нищо, та вие вземате двойно повече, като му работите. Което по никакъв начин не се съгласува със законите на аритметиката, дето сме учили в училище.

Разбира се, че не трябваше да им говоря всичко това, но не знаех как да ги стимулирам да дадат верни показания. Крадец, кимаха мъжете. Но ние не сме по-добри. През годините на развития застой целият народ лъжеше и крадеше. Все по-големи ставаха дупките в оградите. Можеш да влезеш с танк. Само че колко ще вземеш? Сега условията са къде-къде по-добри. Вече и дупки не се правят по оградите. А възможностите какви са, да не говорим пък за потребностите… Така че, господин следовател по особено важни дела, ние не толкова осъждаме генерал-полковника, колкото му се възхищаваме. Нали знаете — голямата риба плува в дълбоки води. Така че да прощавате. За говорене ще си поговорим, но дори не си мечтайте да протоколирате. А тази къща — какво толкоз? Както е била построена, така може и да се събори. Особено ако пламне от четирите краища. Като зацъка часовникът, къде ще ходи…

Но въпреки съчувствения неутралитет на работническата класа и мечтаещите за уволнение войници аз все пак стигнах до нещо. Отново става дума за търговия със стари коли, доставени от Германия. Дори ми доскуча. Оставаше само да попитам прославения пълководец в очите откъде има такива пари, да му връча обвинението и да прибавя обвинителното заключение към делото.