Читать «Отписаният» онлайн - страница 12

Студентът Горюнов го изпревари. Докладваха, че е подал молба за освобождаване. Иска си документите.

Като помисли малко, зам.-ректорът позвъни в районния военен отдел по местоживеене на опърничавия младеж.

Не е регистриран в столицата, отговориха му оттам. Живее под наем. Без да жали време и нерви, зам.-ректорът се свърза с далечното Тейково. Така и така. Еди-кой си студент е освободен. Не подлежи на отлагане от военна служба. Там се учудиха на оперативността, но си записаха. И когато Горюнов се върна в родното място, вече го чакаше повиквателна от военните.

5.

От дома на Горюнов тръгнах направо към Меркулов на Пушкински площад. Не бях на себе си. И исках да зная дали е запознат с молбата на генерал Тягунов, както ми я изложи одеве отраканият му помощник.

Меркулов ме слушаше и кимаше съчувствено. По навик масажираше с длан лявата страна на гърдите си. Но май ме разбра иначе.

— Какъв ти е проблемът? — рече той. — Генералът иска да намериш сина му, майор Тягунов, изчезнал безследно в Чечня. Никой не казва, че трябва да зарежеш всичко и да хукнеш в Чечня. Имаш да работиш по десетки дела, ако не се лъжа…

— Не се лъжеш — потвърдих навъсено.

— Саша, разбери, този генерал и на мен не ми е особено симпатичен.

— Меко казано — прекъснах го аз. — Там, в Чечня, стават такива неща, хората потънали в кал, кръв и въшки, а той си строи къща палат.

Костя се намръщи. Все пак е началник. Знае, че не мога да го заобиколя, и затова не понася, когато го прекъсват. Знае, че му прощавам — от любов към него.

— И аз не целувам портрета му преди лягане — каза Костя. — Не става дума за него, а за офицера от руската армия Павел Тягунов, изчезнал безследно в Чечня.

— Я ми обясни! — викнах аз. — В Чечня всеки ден изчезват хора. И с това се занимават военни следователи, а не прокуратурата на Русия. Защо трябва аз, следователят от Главна прокуратура, да се занимавам с несвойствена работа и да търся именно него, а не някого другиго? С какво другите са се провинили? С това, че бащите им не са заместник-министри?

Той въздъхна и посочи с пръст към тавана. Ясно, не го е измислил сам. Таткото или самият министър позвънил на главния, той е реагирал… И е възбудил дело за изчезването на офицера от руската армия. А разследването на важните дела се поверява на специалистите.

— Първо, не ме попита защо синът на заместник-министъра на отбраната воюва в Чечня.

— Тук има нещо — признах аз. — Нещо не е наред.

— Мнозина са изчезнали безследно, но това не означава, че не трябва никого да търсим, изхождайки от категорията за равенство.

— И тук си в десетката — пак кимнах. — Мирише ми на обикновена демагогия. Което си е вярно, вярно е. Обещавам ти да го изкореня от съзнанието си.

— Ето досието му. — Костя ми подаде сива папка. — Погледни, прелисти го, не се мръщи.

Не мислех да се мръщя. Взех го, разлистих го, както нареди началството. Снимка. Открито, мъжествено лице. Наистина ти се иска да спасяваш такъв. Награди… Само на двайсет и три години. И вече майор. Впрочем в Чечня летят не само куршуми, но и офицерски звездички по пагоните. Всеки с късмета си. Един получава куршум в гърдите, друг звездичка върху пагона.