Читать «Отмъщението на мъртвата» онлайн - страница 6

Биатрис беше извадила брашно от дъбовите ракли и опекла хляб и сладки, които сега се намираха в ракитената й кошница, предпазвани от мухите и жегата с влажна ленена кърпа. Днес тя имаше свой празник. Комендантът на замъка сър Джон Грас, съпругата му Ан, отец Ейлред, капеланът, и Тиобалд Вавасур, лекарят, щяха да се присъединят към нея и любимия й, писарят Ралф Мортимър, за обяд на моравата на замъка. Близкият приятел на Ралф, Адам, и неговата съпруга Мариса също бяха поканени.

Биатрис отметна назад дългата си коса — „черна като нощта“, както я описваше Ралф. Би трябвало да носи пребрадка или воал — Катрин, леля й, винаги я караше да го прави — но Биатрис отказваше. Ралф беше написал стихове за косата й, за бялата й кожа и морскосивите й очи. Биатрис беше влюбена. Ралф й беше по-скъп от самия живот. Всички, особено побойниците и контетата, които изпълваха пивницата „Златната мантия“, се чудеха защо. Те оглеждаха Ралф от глава до пети и мърмореха под нос за мухлясалите писари-голтаци, но той не им обръщаше внимание. Беше хубав на вид и добър по душа; имаше късо подстригана тъмна коса и късогледо присвити зелени очи. Биатрис го беше срещнала на Майския панаир преди две години. Отначало леля Катрин и чичо Робърт, официалните й настойници още от дете, се бяха обявили против, но Ралф постепенно ги беше спечелил. Той беше добре възпитан, винаги плащаше онова, което ядеше и пиеше, а от време на време им носеше малки подаръци — восъчна свещ или гърне мед от кошерите на замъка.

Внезапно Биатрис се стресна. Беше стигнала до моста на замъка, без дори да забележи. Пазачът спеше на сянка, свалил шлема си; копието му беше опряно на стената. И защо не? Наистина, селяните от графството бяха заплашвали с бунт и размирици, но днес беше Майският празник, а и сър Джон Грас, стар войник, беше добродушен и не държеше много на дисциплината. Комендантът предпочиташе да остави всички военни проблеми на Биърдсмор, едрия командир на гарнизона. Но къде беше той? Още ли скърбеше за горката Фийби? Кой ли беше убил нещастната млада жена?

Биатрис изхвърли от ума си мрачните мисли и затрополи по моста с дървените си обувки. Мина край малката къщичка на вратаря и пое по виещата се пътека, която водеше към моравата пред главната кула. Над нея гарваните, на които беше наречен замъкът, се спускаха и издигаха на фона на синьото небе. В тревата близо до рова изпищя фазан; сипките, които си бяха свили гнезда по стените, бърбореха свадливо, изпълвайки късната утрин с чуруликането си. Един пътуващ търговец мина край нея, товарният му кон беше отрупан със стока; сигурно беше пътешественик, платил си, за да пренощува в замъка и без съмнение щеше да посети панаира, преди да поеме по прашния път на север към другите градове в Есекс.