Читать «Отмъщението на мъртвата» онлайн - страница 102

— Биатрис! — прошепна дрезгаво. — Обичах те тогава, обичам те и сега. Винаги ще те обичам.

РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ

Писарят взе каната и отново напълни халбата си. Не беше пил много; гърлото му беше сухо и искаше да скрие сълзите, които напираха в очите му. Игуменката гледаше Правника, когото беше познавала преди. Той лекичко се полюляваше напред-назад. Сър Годфри Ийвсдън също предпочете да скрие изражението си зад чаша вино, макар че когато я свали, поклонниците видяха удивлението му.

— Не е ли странно? — каза Ханджията, като смушка Митничаря, сър Джефри Чосър, който седеше до него.

— Кое да е странно? — попита Чосър.

— Как поклонниците се познават помежду си?

— Бил ли си в Рейвънскрофт? — попита Църковният пристав сър Годфри.

— Да, сър, бил съм — отвърна Рицарят. — Заедно с един Правник бяхме изпратени там от Негова светлост регента. — Той се усмихна на писаря. — Видях те съвсем набързо. Когато започнахме разследването и заловихме отговорните за убийството на Гудман Уинтроп, ти отдавна беше заминал.

— Значи това е истина? — изкряка Батската невяста със зачервени от вълнение бузи. — Сър, кажи ни, че е истина!

— Но как е възможно? — попита Продавачът на индулгенции. — Ние разказваме истории, видени от живите. Това трябва да е измислица, приказка, която да ни уплаши и разтревожи посред нощ, когато мъглите се събират около нас и ехтят писъците на горските животни — Ти какво мислиш, сър Годфри? — изфъфли Монахът. — Нали си бил в Рейвънскрофт, сър?

Рицарят го изгледа студено.

— Аз също бях там — намеси се Правникът, който бързаше да предотврати сблъсъка между отдавнашните врагове. — Говорих с отец Ейлред и лекаря Тиобалд Вавасур.

— Сър — Бедният свещеник пристъпи с протегнати ръце, — защо ти не ни кажеш вярна ли е историята ти или не? Моля те! — Очите му умолително гледаха Писаря, който леко се изчерви, когато Продавачът на индулгенции се изкикоти в шепата си.

— Ще ви кажа — отвърна тихо той. — Но вие ще решите дали да ми повярвате или не.

ШЕСТА ГЛАВА

Изпълнена с любопитство, Биатрис беше последвала Ралф от Рейвънскрофт тази сутрин. Радваше се, че той се връща на едно от местата, където някъде обичаха да ходят заедно в компанията на Адам и Мариса. Но когато погледна зад себе си, с ужас видя, че Менестрелът със страховития си кон, придружен от Криспин и Клотилда, върви след нея. Нещо повече, странната бакърена светлина беше придобила зловещ нюанс и докато Адам и Мариса вървяха, лъчите на утринното слънце, осветяваха сенките им в кървавочервено.

Брат Антоний седеше под един дъб, сплел ръце като за молитва.

— Какво става? — извика му Биатрис.

— Не знам — отвърна странният човек. — Но чувствам, че истината ще излезе наяве, Биатрис. Моля те, стой близо до Ралф. Той е в смъртна опасност.

И Биатрис видя театъра, който разигра любимият й. Тя седеше до него, изпълнена с ужас, докато се развиваха драматичните събития. Не можеше да повярва, че Адам и Мариса са причина за смъртта й!