Читать «Отмъщението на мъртвата» онлайн - страница 100

— Какво смяташ да правиш? — тихо попита Адам и двамата с Мариса се изправиха.

— Преди да напусна замъка, оставих съобщение на сър Джон да ме последва.

— Той лъже! — изсъска Мариса и се обърна към просеката в далечния край на гората.

Ралф се хвърли към Адам и го тласна назад, но арбалетът не падна от ръцете му. Между дърветата се появи сър Джон с изваден меч; зад него вървеше капитанът на стражата и отряд стрелци от гарнизона. Адам изрева, изправи се на едно коляно и се опитваше да зареди арбалета, когато една стрела го улучи в гърлото. Като кашляше и плюеше кръв, той падна на една страна. Мариса побягна между дъбовете. Въпреки дългата рокля и обувките, тя се движеше бързо. Ралф остави кръста и я последва, без да обръща внимание на предупредителните викове на сър Джон. Мариса пробяга като сянка между огрените от слънцето дървета, стигна до една просека и продължи. Ралф си спомни предупрежденията на коменданта.

— Мариса, не!

Но тя вече беше затънала в мочурището и се бореше, за да се измъкне. Ралф стигна края му и й хвърли единия край на колана си, но Мариса беше с гръб към него, пляскаше и се мяташе. Дори не разбра, че той е там или предпочете да не му обърне внимание. Хвърли се напред, сякаш смяташе, че може да заплува, но колкото повече се мяташе, толкова повече затъваше. Обърна се в отчаяно усилие и ръката й се протегна нагоре, но калта вече запълваше устата й. Тя я изплю и се закашля, обърна се още веднъж и изчезна във водата.

— Свършено е с нея.

Ралф се огледа. Задъхан, сър Джон, стиснал меча в бронираната си ръкавица, гледаше сурово към мехурчетата, които се появиха на повърхността на мочурището.

— Спести ни едно обесване.

— Ами Адам?

Гневът на сър Джон сякаш внезапно се изпари. Изглеждаше стар и уморен. Прибра меча си и се наведе.

— Аз толкова ги харесвах, Ралф, и него, и Мариса. Можеше да живея до Второто пришествие и никога нямаше да ги заподозра. Адам също е мъртъв. Умря, преди да падне на земята.

— Ами кръстът?

— У моите хора е. — Сър Джон отскубна един клон, който им препречваше пътя. — Как разбра?