Читать «Откровението на Крегер» онлайн - страница 4

2. В най-близко време следва да се очаква комунистически преврат в Абисиния, който обаче може да бъде предотвратен чрез изпращане там на контингент италиански войски.

Гл. реконструктор И. Вулф

Забележка.

За проявен астрален героизъм ръководството на „Аненербе“ моли Т. Крегер да бъде представен за награждаване с рицарски кръст първа степен с дъбови листа.

Секретно

Разшифровка на магнитофонен запис No.462-11 от архива на партийния съд на честта в НСДАП

Записът е направен на 14.1.1935 от подслушващ механизъм ВС-М/13, поставен в спалнята на Ернст Калтенбрунер

Ема Калтенбрунер:

— Какво смешно пискюлче имаш на нощната шапчица, Ернст…

Ернст Калтенбрунер:

— Остави…

Ема Калтенбрунер:

— Но какво ти става днес?

Ернст Калтенбрунер:

— Стават странни неща, Ема. Моят човек в „Аненербе“ съобщи, че някой си Крегер от техния отдел се напил и представил на Химлер съвършено безумен рапорт. А Вулф — Вулф, на когото се доверявахме — вместо да прати мерзавеца на военен съд, скалъпил цяла теория, според която Италия трябва да нападне Абисиния…

Ема Калтенбрунер:

— И какво?

Ернст Калтенбрунер:

— Ами вече всичко се задвижи. Вчера Рибентроп два часа говори с Рим по високочестотната връзка, а след два дни ще има разширено съвещание при фюрера.

Ема Калтенбрунер:

— Ернст!

Ернст Калтенбрунер:

— Какво?

Ема Калтенбрунер:

— Знам какво трябва да направиш. Трябва да отидеш при Химлер и да разкажеш всичко, което знаеш.

Ернст Калтенбрунер:

— А според теб къде бях днес? Цял час стоях изпънат пред него и говорих, говорих, а той… Той през цялото време си играеше с главоблъсканицата — знаеш, едно стъклено кубче, а в него три топчета… Като свърших, той свали пенснето си, изтри го с кърпа — той дори на кърпата си има избродиран череп — и каза: „Слушайте, Ернст! Никога ли случайно не ви се е присънвало, че пътувате в каросерията на раздрънкан камион неизвестно накъде, а около вас седят разни уроди?“ Аз премълчах. Тогава той се усмихна и каза: „Ернст, нали аз знам не по-зле от вас, че няма никакъв астрал. Но как мислите, ако вие и дори Канарис имате свои хора в «Аненербе», нали трябва и аз да имам там свои хора?“ Аз не разбрах какво имаше той предвид. „Мислете, Ернст, мислете!“ — каза той. Аз мълчах. Тогава той се усмихна и каза: „Как смятате, чий човек е Крегер?“

Ема Калтенбрунер:

— О, Боже!

Ернст Калтенбрунер:

— Да, Ема… Навярно съм прекалено прост за всичките тези интриги… Но аз знам, че докато съм нужен на фюрера, сърцето ми ще тупти… Ти нали ще бъдеш до мен? Ела при мен, Ема…

Ема Калтенбрунер:

— Ах, Ернст… Ролките… Ролките…

Ернст Калтенбрунер:

— Ема…

Ема Калтенбрунер:

— Ернст…

Ернст Калтенбрунер:

— Знаеш ли, Ема… Понякога ми се струва, че не аз, а фюрерът живее в мен…

Информация за текста

Виктор Пелевин

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1816]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50