Читать «Откровението на Крегер» онлайн

АКАДЕМИЯ ЗА РОДОВО НАСЛЕДСТВО Съвършено секретно

ОТДЕЛ ЗА РЕКОНСТРУКЦИИ Спешно

———————————————————————————————

До райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер

от реконструктора от „Аненербе“

Т. Крегер, щандартенгемайндефорщеер

АС, младши имперски маг.

РАПОРТ

Райхсфюрер!

Аз знам каква отговорност води със себе си моето обръщане пряко към Вас. Но посетилото ме видение е толкова значително, че като патриот на Райха и истински немец се чувствам задължен да предам неговото описание, изпълнено с максимална точност, лично на вашето внимание, и нека моите думи говорят сами за себе си.

На 10.1.1935, в 14.00 берлинско време, намирайки се в медитативния бункер на „Аненербе“, аз излязох в астрала на обикновен патрулен рейд. Както винаги ме съпровождаше астралното тяло на кучето Теодорих и два демона от пета категория „Ханс“ и „Попел“. Като се озовах в астрала, аз забелязах, че флуктуациите на Юпитер са странно напрегнати и излъчват необичайното за тях виолетово сияние. В такива случаи инструкцията препоръчва да се построи защитен пентаедър и да не се излиза от неговите граници. Обаче аз — за което съм готов да нося отговорност — сметнах за възможно да се огранича с пеенето на „Хорст Весел“, тъй като се намирах недалеч от линията на перспективно излъчване на волята на фюрера на немците Адолф Хитлер, който в тази вечер осветяваше левия долен квадрант на Зодиака. Неочаквано от флуктуациите на Юпитер се отдели сърповиден червен елементал. След няколко секунди той се пресече с линията на волеизявление на фюрера. Вследствие на това се получи мощно ефирно избухване, и аз загубих съзнание.

Като дойдох на себе си, открих, че се намирам в сплеснато черно пространство, при това кучето Теодорих и демонът „Ханс“ бяха загинали, а демонът „Попел“ бе преминал в състояние, което на вътрешния език на „Аненербе“ се нарича „преобърната чаша“.

Неочаквано отзад възникна разряд, и от него се появи неясен силует. Когато той се приближи, различих старец на твърде преклонна възраст, с широка гъста брада и тънък пояс около бялата селска риза. В едната си ръка той носеше горяща свещ, а в другата — няколко кафяви книги със собственото си изображение на корицата. На челото на стареца бе закрепено медицинско огледалце с отвор по средата, подобно на онези, които се използват от отоларинголозите, а зад него вървеше бял кон, впрегнат в каляска с ресори във вид на декоративен плуг.

Като дойде близко до мен, старецът ме заплаши с пръст, после сложи книгите си на долната плоскост на окръжаващото ни пространство, закрепи върху тях свещта, яхна коня и направи няколко кръга около свещта, изпълнявайки на гърба на коня сложни гимнастически упражнения. При това огледалото на главата му блестеше така непоносимо, че бях принуден да отместя погледа си, а демонът „Попел“ премина в състояние „празна тръба“. След това свещта изгасна, старецът препусна нанякъде, и тогава хармониката стихна. (През цялото време някъде отдалеч свиреше хармоника — руско подобие на ръчно органче.)