Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 202

— Как се казва той? — попитал Хектор.

— Ланселот от Езерото — отговорила тя.

— Бога ми — рекъл Хектор, — почти нищо не мога да ви кажа, защото в двора нямат новини за него. Ние, дванадесет рицари, дори тръгнахме да го търсим, решени да не се връщаме никога в двора, преди да узнаем със сигурност дали е жив или мъртъв.

— Сеньор — запитала девойката, — къде е той всъщност?

Хектор й повторил дословно разказа на кралицата в двора. Когато го чула, девойката паднала в несвяст. След като дошла на себе си, се провикнала:

— Уви! Каква мъка и каква загуба, ако е мъртъв! Нямаше по-достоен човек от него!

Тя изразила изключително силна скръб и Хектор я попитал откъде го познава.

— Сеньор, не го познавам лично, защото не съм го виждала, откакто беше на два месеца, въпреки че ми е първи братовчед. Ала впоследствие толкова съм слушала да говорят за него в затвора, където бях, и знаех, че е жив, а неговата изключителна храброст ме караше да го обичам повече от всеки друг човек.

— Как сте чували това? Било е невъзможно да се разговаря с вас, без да се мине покрай лъвовете!

— Беше напълно възможно — възразила тя, — защото имаше един друг вход, използван от тези, които ми носеха храна.

— И как така той е ваш братовчед?

— Бога ми — рекла тя, — това мога лесно да ви обясня. Майка ми беше сестра на крал Бан от Беноик, бащата на Ланселот. Кралят я омъжил в този край, но тя не живяла дълго. Всъщност починала по-малко от две години след пристигането си тук, така че съм била само на шест месеца, когато това се е случило. Баща ми живя седем години след нея. Заради нейната смърт загубих всичките си земи с изключение на този замък. Все пак можех да бъда много богата и властна дама, ако моят баща беше жив, но неговата смърт ме доведе до бедност и немотия.

Тази вечер всички много се веселили, мъже и жени, в замъка и в града, които били бляскаво осветени. Хектор заявил, че в знак на обич към монсеньор Ланселот от Езерото девойката може да го счита за неин рицар и тя силно му благодарила. През нощта Хектор се радвал премного на удобствата, с които разполагал и които били необходими за неговия уют. На сутринта, веднага щом новият ден настъпил хубав и чист, той станал, приготвил се и след като изслушал богослужението, си облякъл доспехите. Сетне напуснал замъка и продължил пътя си, както бил сторил и предния ден. Но с това разказът спира засега да говори за него и за дамата и се връща на монсеньор Ивен.

150. Приключенията на Ивен. Една девойка получава коня на рицар, който се опитал да отнеме нейния. Друга девойка си връща ястреба, задигнат от някакъв рицар

Тук разказът твърди, че когато монсеньор Ивен се разделил с другарите си, както бе казано, той яздил цели четири дни, без да попадне на значимо приключение. На петия ден съдбата го отвела в една гора точно около първия час. Той свалил шлема си заради вече силната горещина и тогава срещнал някаква девойка, която яздела съвсем сама параден кон. Когато се приближила, той я поздравил и тя му отвърнала. Ала веднага щом разпознала чертите му, започнала да се усмихва. Той си казал, че това не е без причина и я заговорил: