Читать «От магическото към реалността» онлайн - страница 7

През цялото пространство на романа като зловеща сянка присъствува ужасът от холерата, един жесток и двойствен символ на смъртта и на социалното разложение. Холерата сякаш бди над любовта на Флорентино Ариса. Когато вече в своята пределна старост, надхвърлили седемдесетте си години, Флорентино и Фермина се намират отново, преоткриват любовта си и я преживяват през величието на похабените си тела и човешкия си опит, те се впускат в отчаяно приключение, предприемат пътуване по реката с един от корабите на Ариса. В копнежа да защити самотата им, пълнотата на закъснялото щастие, Флорентино Ариса заповядва на капитана да развее над кораба жълтото знаме на холерата. Така изстраданото им сближение се превръща в нова самота: белязани от знака на холерата, те най-после постигат истинското единение, корабът ще се превърне в техен дом, в родина на любовта им. Откъснати завинаги от действителността, също като сянката на „Летящият холандец“ те ще пътуват до смъртта си по реката, ще отиват и ще се връщат, без да пристигат, осъществили своята невъзможна и в същото време непобедима любов. Във финала поне аз долавям нещо космично, защото с присъщото си майсторство, с усещането си за неуловимото Маркес събира и приравнява двете най-значими начала в живота — любовта и смъртта! Така една съвременна библия за любовта постига своето сияние.

Навярно всяка хубава книга присъствува в нашата памет още преди да сме я прочели, и в това е магията на словото. Ние сме я познавали, нещо изконно и магично ни е свързвало с нея, вече сме я преживели, защото, колкото и измислено да звучи, истинската книга е разказ за всеки от нас. Сетне я оставяме с тъга, както с тъга се прощаваме с отминалия живот, дните са като прелистени страници, но и страниците са като осветени дни. И понякога си мисля, че точно там е могъществото на словесното изкуство — като ни позволява да минем през безбройни човешки съдби, като ни дарява възможността да опознаем стотици люде, то укрепва собствения ни кураж в човешката издръжливост, познанието, че зад тленната обвивка наистина оцелява духът. Велико предимство на словото е и том, че читателят сам дописва книгата. Според собственото си въображение и човешкия си опит, дарява я с видения, превръща я в истина и бъдеще. Защото всеки от нас носи красотата на някаква стогодишна самота, а също и онази любов, която ще продължи и след смъртта му.

Добре дошли в тази книга.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Габриел Гарсия Маркес. Любов по време на холера

ДИ „Народна култура“, София, 1987

Рецензент: Виолета Миланова Колумбийска

Редактор: Мариана Китипова

Художник: Филип Малеев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Библиотечно оформление: Филип Малеев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Ана Тодорова, Лиляна Малякова