Читать «От магическото към реалността» онлайн - страница 6

Маркес споделя, че докато е работил над романа „Любов по време на холера“, специално е препрочел френските класици от деветнадесети век, защото е съзнавал непостижимото им майсторство да описват психологията на любовта, да познават изтънко „техниката“ на това всепроникващо човешко чувство. В споменатото интервю пред вестник „Пане“ писателят казва: „Опитах се да пиша, както се е писало през деветнадесети век, сякаш романът е писан през деветнадесети век. Но след това се разсеях и много неща вече не са от този период.“ В този смисъл „Любов по време на холера“ е „най-литературната“ книга на Маркес, в нея съществува фантастичното, богато присъствува магическото, но те са някак потиснати, притаени във влечението на писателя да разкаже една чисто любовна история.

Романът е изграден върху сложните перипетии, които ни предлага любовният триъгълник. Блед, измъчен, неодарен с нищо юноша, облечен в смешни погребални дрехи, Флорентино Ариса сякаш е роден, за да изстрада своята непосилна любов. Той не притежава никакви особени качества освен търпението и страстта си да обича, страст, която е дотолкова съдбовна, че се превръща в единствен смисъл на скучния му и неуютен живот. Разрушителната му и несекваща любов към Фермина Даса е споделена от девойката в младостта им, ала в миг на озарение след дългата им и „лечителна“ раздяла Фермина долавя реалния образ на своя възлюбен, проумява цялата несъстоятелност на своето чувство, което сякаш е било отправено към друг.

В този момент на решение тя се запознава с енергичния и преуспяващ доктор Хувенал Урбино, който току-що се е завърнал от Париж в аристократичния си дом. Фермина Даса се омъжва за него, без да го обича, но след това между тях пламва любов, едно усещане на пълнота и щастие, което молецът на времето бавно разяжда в застиналата светлина на призрачния град. В дълголетния си и хармоничен семеен живот Фермина Даса намира смисъла на своето човешко достойнство. Достойнството е именно оная великолепна самота, която героинята ще носи като дреха до мига на повторната си среща с Флорентино Ариса, вече в тяхната неприветна старост.

Съдбата на Ариса е по-драматична. Обезличен от томителната любов, доведен до съвършенство от несподелената си страст, той ще получи длъжността телеграфист, ща пише и ще чете безкрайни любовни стихове, ще се издига в живота, докато стане богат наследник на своя всесилен вуйчо и директор на корабната компания. Социалното му преуспяване му е напълно чуждо, то има някакъв смисъл само по себе си, но му е нужно, за да се подготви да бъде достоен за срещата си с Фермина Даса. В миг на жестоко ясновидство Флорентино Ариса разбира, че единствено смъртта на доктор Хувенал Урбино може да му възвърне любимата. От този ден насетне той прави само едно — чака бездънно и с умение, чака с вдъхновение и болка, чака, без да бърза, тази спасителна за любовта му смърт. Единствената му утеха са нетрайните, повяхващи и мрачни любови, които не го спасяват от нищо и сякаш още повече усилват влечението му към Фермина Даса, към единствената и непостижимата. В любовните си увлечения Ариса всъщност съхранява изгарящото го чувство, той просто лекува всепоглъщащия си глад с постоянно пресищане.