Читать «Островът на пиратите» онлайн - страница 3

Говоря с кралицата

Още на следващия ден заминах за Лондон. Кралицата ме прие същата вечер. Каза ми с усмивка, че е чула вече за моето богатство. Разбира се, тя е готова да изпълни желанието ми и да защити с флотата си моя остров от капитан Флинт, ако й съобщя разположението на острова, където ще ме назначи губернатор с висока заплата, и ще бъда приет в рицарското съсловие. Но богатството на острова и неговото население принадлежат на короната. Толкова ми каза кралицата. Но аз познавам войнишката паплач, която служи в колониите на нейно величество. Каква е разликата между нея и капитан Флинт? От време на време най-добрите пирати ги приемат в рицарското съсловие, такъв е обичаят, ръководен от златото. Побързах да се върна в Ливърпул.

Дружество за спасение на острова

Основах, значи, ново дружество заедно с моите приятели, предани на висшите нравствени принципи синове на благородници, повечето от които не одобряваха суровите действия на своите бащи. За всичките пари, с които разполагахме, закупихме облекло и оръжие, качихме се на кораба, който преди известно време бях наредил да построят, и тайно отлавахме от пристанището. Целта ни беше ясна: да спасим последното кътче на този свят, където хората още се чувствуват щастливи, да им помогнем да защитят своята Утопия, да проявим човешко достойнство. Такова приключение подхожда за джентълмени. Бързо избягахме. Но капитан Флинт също не бездействуваше. И днес между обяд и шест часа, западно от Тринидад, откъм безветрения борд за първи път забелязахме на хоризонта мачтата на шхуната му. Имах още една изненада. Под палубата бяха приготвени чували, пълни с луидори, гвинеи, цехини, моадори, динари и талери, които възнамерявах да пръсна сред екипажа му, когато техният кораб се приближи. Знам как пиратът за един луидор е готов да пожертвува и най-верния си приятел. Представях си как ще се сбият помежду си за имущество, което за нас няма никаква цена.

Но се намеси трета шхуна

На следващия ден рано сутринта тя мина покрай нас и ни поздрави с изстрели и от двете си малки оръдия. Флагът на кралицата весело се развяваше от кърмата й. Беше военна шхуна на нейно величество. Вече ни е чакала във водите близо до моя остров. Закачи се с куки за кораба на капитан Флинт и започна жестока сеч. Пиратите и войниците си разбиваха главите заради плячката, при която трябваше да ги заведем ние. За наш късмет се забавиха чак до вечерта. Моят наблюдател в стражевата будка припадна. Той беше син на лорд Максърсън и никога в живота си не беше предполагал, че хората могат да бъдат толкова жестоки едни към други. Беше забравил, че и баща му навремето бе командувал шхуна на нейно величество.

Спасяваме острова

На другата сутрин хвърлихме котва край моя остров. Пиратите и хората на правителството не се виждаха. Така че разполагахме с няколко часа. Жителите на селото ме посрещнаха с възторг, кралицата се разплака. Искаха да устроят голямо тържество, защото смятаха, че се връщам като могъщ бог с цяла свита от светци. И почти бяха прави. Всичките ми приятели бяха обзети от благородната мисъл да ги спасят. Бързо им разказах за опасността. За това, че след няколко часа ще пристигнат неприятели, които ще искат да ги ограбят, а може би и да ги убият. Не ме разбраха. Не знаеха какво е неприятел. А представата, че човек може да убива човека, сякаш е животно, им се струваше смешна. Не ме разбраха и вместо това ни устроиха блестящо угощение, през време на което танцуваха в наша чест най-хубавите момичета и най-хубавите момчета от селото. Ние вече преценявахме кого за каква задача да използваме при отбраната. Но те не разбираха от дума. Приятелите ми нетърпеливо поглеждаха към хоризонта дали скоро ще се появят шхуните с нашите преследвачи, нетърпеливо се опитвахме да прекъснем тържеството. Ала те бяха силни, винаги, когато поискахме да се възпротивим, ни слагаха да седнем в златните кресла като малки деца. „Те ще бъдат добри бойци — помислих си аз. — Но как ще ги накараме да се бият?“ Танцът бързо обхвана цялото селище. Познавам ги, убиват времето си в благородно съревнование, игри и танци. Сега ще се танцува до изнемога. Приятелите ми бяха нещастни. Нима няма да успеем да спасим този народ? Девойките им са толкова хубави и виното упоително, нима и ние ще забравим целта, която сме си поставили? Тогава ни даде съвет кормчията Израел Ханди, който единствен разбираше от кормчийство и затова ни придружаваше. Под палубата имало много железни топки с вериги, с които можел да се върже човек. Ще прикрепим към краката им железните топки и така ще успеем по-лесно да ги подчиним. Когато паднаха от умора след танците и веднага заспаха, ние се заловихме за работа. Навлякохме им брони срещу куршумите от мушкетите, на главите им сложихме шлемове, а на краката привързахме многолиброви тежести.