Читать «Островът на пиратите» онлайн - страница 2

Станах върховен жрец

Сгодиха ме за своята прелестна кралица, която живееше в единствената зидана къща в селото. Станах техен владетел и върховен жрец, което не ми изглеждаше трудно, понеже всички хора в селото бяха щастливи и доволни; те не трябваше да работят много, защото благосклонната природа им предлагаше всичко, не трябваше да се обличат, защото климатът беше винаги приятен, и никога за нищо не се караха, защото при постоянното изобилие в техните сърца не беше влязла злобата. Отгоре на всичко зад селото се издигаше възвишение, където тези блажени хора добиваха чисто злато за сечивата си. Златото беше единственият метал, който те познаваха. Всичко на острова беше от злато: сечивата и полиците, тенджерите и котлите, лъжиците и копията, които те използваха само като ритуални пособия, в чест на своите прадеди, отседнали някога на този остров. Живеех щастливо.

Кога човек е щастлив?

Само че аз не умеех да ценя своето щастие. Скоро започнах да тъгувам за родината, щастието само по себе си не ми бе достатъчно, исках да се похваля с него на приятелите си. Като че ли в живота човек се нуждае от зрители, които да му завиждат. Като че ли не може да бъде щастлив без нещастието на ближния си. Поне на мен ми изглеждаше така. А моите островитяни не умееха да завиждат. Направиха ми голям сал и ме пуснаха да се върна на Небесата — както те предполагаха.

Дори и кралицата им не изпадна в отчаяние, макар да смятах, че ме обича. Тези хора не изпитваха болка от нищо, защото никога не подозираха в нищо другите. Понякога си мислех дали този остров не беше митичната Утопия, за която често бях чувал да се говори.

Моят престой на небето

Поне така ми се струваше, когато се върнах в Ливърпул. Сякаш наистина бях на небето. Златото, което донесох със себе си от митичния остров, ми отвори вратите навсякъде, и в най-висшите кръгове, и ми спечели добри и прекрасни приятели. Само че такива хора имаше много. Та тогава всеки знаеше: върнал се е от далечни морета. Ако не е бил пират, значи е открил съкровище или нова земя. Преследваше ме цяла тълпа от авантюристи и безделници. Претърсваха стаите ми, когато не си бях вкъщи, подкупваха слугите ми и изпращаха при мен най-красивите куртизанки, за да изкопчат с хитрост тайната ми. Най-после ме срещна капитан Флинт, от кораба на който бях избягал. Всичко стана ясно. Той дойде при мен и ми предложи процент, ако го отведа при своето находище. Исках да позабавя нещата. Знаех, че не мога много да ги променя. Капитанът добре си спомняше на коя географска ширина съм изчезнал. Дори да не му кажа нищо, ще замине за там на своя отговорност и ще избие моите благодетели. Обещах му да взема решение до една седмица.