Читать «Особената съдба на Йохан Барток» онлайн - страница 4

Бавно изкачи стълбите и позвъни. Едно петгодишно дете отвори вратата. После дойде жена му. Той я погледна и несигурен дали това е тя, не се осмели да заговори.

— Аз съм Йохан — каза той накрая.

— Йохан! — тя отстъпи крачка назад и падна тежко в едно кресло. — Света божия майко! Тя започна да плаче.

— Но още тогава ние получихме известие, удостоверение, че си бил мъртъв!

Тя издърпа едно чекмедже и започна да рови из него с треперещи ръце, като че ли животът и зависеше от това да намери това известие.

— Да, да, остави го — Барток огледа с блуждаещ поглед кухнята. — Това твоето дете ли е? — попита той.

Жената кимна.

— Имаш ли други?

— Две…

— Две… — повтори той механично. После седна на канапето и се взря пред себе си.

— Какво ще стане сега, Йохан? — попита жената през сълзи. Барток вдигна поглед.

Пред него на един нисък скрин стоеше малка снимка в позлатена рамка. Беше снимката, която си бяха направили преди да иде войник. Той я взе и дълго я разглежда. После пак погледна жена си. Той поглади челото си с ръка.

— Пет месеца, нали?

— Да, Йохан…

— А сега?

— Седем години — отговори меко тя. Той кимна и стана. Жената го прегърна.

— Нали не си отиваш пак?

— Напротив… — каза той и си взе шапката.

— Остани поне за вечеря — помоли го тя.

— Докато си дойде Алфред…

Той поклати глава.

— Не, не, така е по-добре. Така ще можеш да сложиш малко ред в ситуацията. Наистина ще е по-добре така.

Отвън той остана известно време загледан в къщата. После тръгна пак към гарата и се върна в родния си град. Там щеше да си потърси работа и да започне отначало.

Информация за текста

Erich Maria Remarque

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13524]

Последна редакция: 2009-09-27 19:30:00