Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 18

И всичко това заради него. Осъзнаването на този факт бе достатъчно да го сепне. И едновременно с това да го успокои. Гордо изправен, съзнавайки отлично впечатлението, което създаваха лъвската му грива и безспорно изпълненият му с финес и благородство външен вид, мислейки за поколенията хора, точно като тези пред него, които бяха живели и умирали, и пак живели и отново умирали, и умирали, и пак, и пак… откакто той самият се бе родил, Хедрок звънко попита:

— Какво е обвинението?

Вложи в думите цялата респектираща мощ на тренирания си глас и огромния си опит в общуването с всички възможни разновидности и групи човешки същества.

Трите думи прокънтяха като нещо много повече от обикновен въпрос. Това бе израз на неговата решимост, квинтесенция на неговата воля и на чувството му за превъзходство. И в тях прозвуча недвусмислена смъртна заплаха. Тези думи показваха, че той напълно осъзнава с какво може да завърши идването му тук. Самото изречение бе съставено така, че да му даде възможност да се възползва от старата истина, която отдавна бе разбрал — напълно естественото нежелание на високоинтелигентните хора да унищожат някой по-умен от тях. Защото хората пред него безспорно бяха високоинтелигентни. А кой друг във вселената би могъл да действа, чувства и мисли по начин по-висш от онзи, на който бе способен Хедрок — единственият безсмъртен представител на гордата човешка раса?

Съветниците неспокойно се размърдаха. Чу се как преместват крака под огледално блестящия плот на масата. Неколцина въпросително се спогледаха. Накрая Питър Кадрон се изправи:

— Бях помолен да говоря от името на Съвета — тихо обясни той. — Аз съм в основата на обвинението срещу вас. — Без да чака отговор, той бавно огледа съветниците и продължи: — Сигурен съм, че всички тук присъстващи само преди секунди с необичайна острота почувстваха силното излъчване на господин Хедрок. Интересно е да се отбележи колко точно потвърждава онова, на което се натъкнахме, тази проява на скриваната му досега мощ. С готовност съм склонен да призная собственото си изумление от въздействието й.

— Съгласен съм — прекъсна го Дийм Лийли, мъж с изсечени черти. — Досега възприемах Хедрок като кротък, сдържан човек. Но изглежда е достатъчно малко да го притиснеш и започват да хвърчат искри.

— Не може да има съмнение — намеси се и младият Ансил Неър, — че разкрихме нещо забележително. Трябва да намерим задоволително обяснение.

Подобна реакция беше обезсърчаваща. Намерението му бе преувеличено до неимоверност и напълно изопачено от предубедеността им, че той не е онова, за което се представя. В действителност — като интелект — тук той се намираше сред равни. Вярно, знанието, че е безсмъртен винаги бе придавало особена динамичност на самоувереността му. Освен това притежаваше свръхестествено, култивирано с векове вътрешно излъчване, някаква буквално електрическа аура, която се бе научил да потиска и всъщност почти винаги криеше зад невинната си физиономия. Разкриването на истинската му същност, макар и само за миг, но в момент, когато те бяха очаквали да зърнат нещо необичайно, ги бе накарало едва ли не да мислят, че пред тях стои извънземен. Това налагаше внасянето на коректив. Затова Хедрок възкликна: