Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 17

В действителност тази фаза отдавна беше подмината, ако изобщо някога бе съществувала. Подозрението вече бе извън най-вътрешния кръг на Съвета. Определено можеше да се каже, че песъчинките на часовника му доизтичаха. В този миг Гониш заговори скорострелно:

— Най-лошото е, че отказаха да се вслушат в думите ми, когато предложих да оставят цялата тази история на мен в качеството ми на И-човек. Това наистина е неприятно. Ти би ли ми дал някаква идея?

Хедрок поклати глава:

— Всичко, което знам със сигурност, е, че допреди два часа те се безпокояха, че мога да бъда убит от императрицата. Изпратиха спасителен отряд, но почти веднага се разбра, че съм под арест.

— Би било хубаво, ако можеш да отвлечеш вниманието им поне за известно време — каза замислено Гониш. — Не знам достатъчно за индивидуалните психологически особености на съветниците, нито за конкретното обвинение, за да предложа интуитивното си мнение, но ако съумееш да превърнеш процеса срещу теб в борба на веществени доказателства, това вече би било частична победа. Във всеки случай, не приемай техните решения като че ли са от самия Бог.

И си тръгна намръщен. Веднага дойде Пелди.

— Насам, ако обичате — каза младият мъж. — Съветът ще ви приеме веднага.

— Какво? — изненада се Хедрок. Топлината от приятелския разговор с И-човека бързо се разсейваше. — Искаш да кажеш, че Съветът се е събрал?

Както можеше и да се очаква, отговор не последва. И без това остро зададеният въпрос бе чисто риторичен. Изправил глава, Хедрок последва тайния полицай през вратата, зад която се намираше залата на Съвета.

Насядалите край дългата маса мъже повдигнаха лица и го изгледаха, докато минаваше през прага. После вратата се затвори зад гърба му с леко щракване и той се отправи към масата. Спомни си за открилата се преди две години възможност да се кандидатира за едно от местата в Съвета и с изненада осъзна, че няма отговор защо се бе въздържал да го направи. Съветниците бяха с големи разлики във възрастта — като се започне от трийсет и шестгодишния гений Ансил Неър и се стигне до побелелия Бейд Робъртс. Видя, че сред тях има и непознати лица. Преброи ги, все още замислен за съвета на И-човека „… превърни процеса в борба на веществени доказателства“, който практически се свеждаше до това да ги извади от самодоволното им спокойствие. И завърши преброяването с изненада: трийсет! Беше се събрал пълният Съвет на Оръжейниците. Какво ли бяха изровили срещу него, за да се съберат в пълен състав? Представи си всички тези висши сановници от близо и далеч, чак от Марс и Венера, от спътниците, водили такава борба за правото да имат свой представител, да влизат в кабинките на местните резонансни телетранспортьори, за да се появят само миг по-късно тук.