Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 123

— Да?

— Другите императрици… какви бяха отношенията ти с тях?

Хедрок поклати глава.

— Няма да ти кажа. Искам да вземеш решение, без да се влияеш от това.

Тя неуверено се засмя.

— Мислиш, че те ревнувам, нали? Не е това… не, изобщо не е това. — И тя продължи с безстрастен глас: — Оттук нататък аз съм семейна жена, която ще разчита както на уважението, така и на любовта на своето дете. Една императрица на Ишер не може да постъпи иначе. Но аз няма да те насилвам… — Очите й потъмняха и тя завърши с въздишка: — Ще трябва да помисля. Остави ме сега, моля те.

Тя му подаде ръката си. Той я докосна с устни, усети колко е мека и отпусната и тръгна към апартамента си. Нещо не беше наред. Прибра се намръщен. Седна, замисли се и се сети за Гониш. Обади му се през централата на Оръжейните магазини и повика И-човека при себе си. Час по-късно двамата седяха един срещу друг.

— Предполагам — започна Гониш, — че както обикновено няма да получа обяснение?

— По-късно — отговори му Хедрок и на свой ред попита: — А ти какво смяташ да правиш? Или по-скоро какво си направил?

— Нищо.

— Искаш да кажеш, че…

— Нищо. Виждаш ли, аз отлично разбирам как би възприел средният или дори по-интелигентният човек онова, което знам, ако го разкажа. Така че няма да кажа нищо, нито пред Съвета, нито пред никого.

Хедрок почувства, че му олеква. Познаваше Гониш и знаеше за безукорната му честност. Обещанието, което бе получил, не бе продиктувано от страх, то бе израз на мирогледа на този достоен за уважение човек. Видя, че Гониш го оглежда изпитателно. След малко И-човекът каза:

— Аз естествено никога не бих помислил да проверя върху себе си ефекта на безсмъртието върху човешката душевност. Но ти си се осмелил, нали? Къде стана това? И кога?

Хедрок преглътна с мъка. Споменът изгаряше като огън.

— Ще ти разкажа какво се случи веднъж на Венера в зората на междупланетните полети — каза той безстрастно. — Организирах научна колония, разказах им истината и ги помолих да ми помогнат да открия тайната на безсмъртието. Беше ужасно… — Гласът му стана дрезгав. — Те просто не можеха да издържат да гледат вечната ми младост, докато самите те старееха. Това не бива да се повтаря никога вече!

Раменете му потръпнаха. Гониш бързо попита:

— А какво ще стане с жена ти?

Хедрок дълго не отговори. Накрая бавно каза:

— В миналото ишерските императрици винаги се гордееха с връзката си с безсмъртен човек. Заради децата оставяхме нещата както са. Повече няма какво да ти кажа. — Той се намръщи: — Понякога си мисля, че трябва да се женя по-често. Това би увеличило вероятността безсмъртието ми да се предаде по генетичен път. Кой знае, възможно е… Това е само тринайсетият ми брак. Не знам, нещо ме кара да се въздържам… — Хедрок вдигна очи. — Даже разработих система за плавно изменение на външния си вид — в посока на стареене естествено, — за да бъде истината по-лесно поносима за онези, които я знаят.