Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 122

— Искаш от нас да… — започна Кадрон.

— Да продължите с нормалната си дейност, нищо повече, но и нищо по-малко. А сега… — Хедрок се усмихна. — Кадрон, предай моите поздрави на оттеглящия се Съвет. След един час трябва да се представя в двореца… и никой от вас повече няма да чуе и дума от мен. Сбогом на всички ви и късмет.

Той изключи рязко терминала и остана да седи неподвижно, почувствал отново старата болка. За кой ли път се оттегляше? С усилие прогони чувството на огромна самота от душата си, качи се в аеромобила и точно след един час кацна в двореца. Междувременно се бе обадил на Инелда, така че веднага бе въведен в покоите й.

Говориха дълго и той скришом я наблюдаваше. Тя седеше някак вдървено до него — висока, грациозна, с високи скули и зелени очи, които успешно скриваха мислите й. Бяха се усамотили под една палма в градината към приемната на трийсет и четвъртия етаж. Лек ветрец им носеше прохлада, а скритото осветление хвърляше меко сияние над спокойната сцена. Той два пъти я целуна и помисли, че нейната сдържаност сигурно има обяснение, което трябваше да научи. Защото тя прие целувките му с покорството на робиня.

— Какво има, Инелда? — попита Хедрок. Но понеже тя не отговори, той настойчиво продължи: — Върнах се и първото, което видях, е, че твоята дясна ръка, принц Дел Куртин, е изгонен от двореца. Защо?

Думите му сякаш я събудиха от дълбок сън. Тя му отговори спокойно, но личеше, че се вълнува:

— Моят братовчед има дързостта да критикува и открито да се противопостави на мой проект. Направи го по начин, недопустим дори от страна на тези, които обичам.

— Какъв начин? Нещо не мога да си представя принца в тази роля.

Мълчание. Хедрок я погледна косо и все със същия настойчив тон продължи:

— Ти се отказа от междузвездния двигател заради мен, а сега, когато ме имаш, сякаш се колебаеш дали това си е заслужавало.

В последвалата дълга пауза той се замисли дали тя не е узнала нещо повече за истинската му роля. Иначе поведението й нямаше обяснение. Но преди да проговори отново, тя каза тихо:

— Може би всичко, което трябва да ти кажа, Робърт, е, че Ишер ще има наследник.

Но той сякаш пропусна тази новина покрай ушите си. Тя беше научила за него. И фактът, че знаеше, бе много важен.

— Ти беше арестувала Гониш, нали? — въздъхна той.

— Да, задържахме го. Не мога да кажа, че му трябваше да добави кой знае още колко информация към онова, което вече му бе известно. Само няколко наши думи… и интуитивният му отговор беше готов.

— Какво ще правиш сега? — попита Хедрок след дълго мълчание.

— Една жена не може да обича безсмъртен мъж — кротко отговори тя. — Това би я унищожило и душевно, и физически. — Тя замълча за малко, после продължи, но говореше сякаш на себе си: — Осъзнах, че никога не съм те обичала. Нещо в теб ме привличаше… а може би и малко ме отблъскваше. Но аз съм горда, че те избрах, преди да узная какво именно. Това доказва огромния жизнен потенциал на нашата династична линия. Робърт?