Читать «Орисия» онлайн - страница 3

— Ох, недейте, за бога, милост! — пищеше Донка премаляла.

Но суровия стражар отви малките прегърнати и спящи братчета, сгъна чергата, и я отнесе. А след него излезе бирникът и кмета.

Слушайте що направи царщината от тая черга.

Най-напред в околийска го градче прогласиха, че еди-кога си ще се продава за държавен дълг еди-каква си черга. Един евреин, възползуван от случая, отиде на уречения ден, наддава и я купи за 5 лева. Не се знае къде отиде тая писана черга, но историята на петте лева, които държавата спечели от нея, е дълга и широка.

Тя беше една бяла хубава петолевка, която зае почтено място в държавното ковчежничество, а оттам излезе с хиляди свои другарки и влезе в заплатата на дядо владика. Тоя благочестив старец беше повече чръвоугодник, отколкото сребролюбец и на един обяд изяде и изпи тая нещастна петолевка.

Раздробена на 5 малки бели левчета, които безропотно си взеха сбогом едно от друго, тя се впусна да пътешествува по света и стана причина на много радости и горчила, на много смехове и на много сълзи. Едни от тия бели левчета дълго време си почиваха в дълбоките кесии на скъперниците, чиито прахосници синове отново ги разиграха; други станаха причина за убийства. Събрани веднъж пак дружно в ръцете на един големец, те купиха честта на едно бедно, хубаво момиче, което после се обеси с въже, купено от тия пари.

След като преходиха, пак пръснати един от друг, много градове и села на майка България, след като влизаха ту в мазни търговски кесии, ту в хубави женски ръце, ту в скъсани сиромашки джобове; след като търпяха ядове и се пръскаха на петачета и на стотинки, след като се дробиха по гуляи и веселби, те пак попаднаха в ръцете на бирникът, оттам отидоха в ковчежничеството. Станаха пак петолевка.

Обаче на едно царско тържество тя биде пак изтеглена и правителството купи с нея един кьорфишек, и една вечер го пална. Той се издигна с ужасен писък към спокойните вечерни небеса и се пукна над големия град, над който се посипаха чудни, мили звездици — сини, зелени, червени, алени и на всички ония шарки, що имаше в продадената Донкина черга.

А народът отдолу викаше: „Урааа!“

Информация за текста

Публикувано първоначално в сп. Селска разговорка, I, кн. 2, декември 1902, с. 1–6, със заглавие „Орисията на една сиромашка черга“, подзаглавие „Разказ“ и подпис Мито. Две години по-късно Елин Пелин поправя тук-таме разказа и под заглавие „Орисия“ го публикува в „работническото“ литературно списание Пролетна заря, I, кн. 3, декември 1904. При препечатването авторът е съкратил част от повествованието за странствуванията на петолевката. Другите поправки са незначителни. Ние даваме текста от 1904.

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008