Читать «Опит за любов» онлайн - страница 3

Жестоки мисли, но и реални, особено за представителите на мъжкият пол!

Не бе погледнал към нея. Бе я оставил да си пие питието и да усеща погледите на другите мъже по своето тяло. Това, което със сигурност знаеше е, че жените умират, когато някой не им обръща внимание. Не им стигаше погледа на деветдесет процента от противоположният пол, вперен в тях. Искаха да имат стоте процента и не понасяха, когато дори един мъж не ги удостоеше с погледа си и с вниманието си.

Ах, това чувство за суета и за самонадеяност. Точно то щеше да доведе жената в неговото легло без дори сама да го разбере.

Остави другите глупаци да се взират в нея, да точат лиги(макар и отвратителен този израз бе много показателен за чуствата на другите представители на мъжкият пол) и да се опитват да се докоснат до тялото и с поглед.

На нея и харесваше целият този спектакъл много. Усещаше го по голата и кожа на гърба, по неговата извивка, по движението на раменете.

Все едно, че цялото и тяло крещеше с гордост—

„Гледайте ме, наслаждавайте се, пийте ме с очи“.

Точно такива жени му харесваха и точно такива жени, в крайна сметка сами влизаха в клопката на собственият си нарцисизъм…

Докато тя бе отишла до тоалетната, той бе поръчал още едно питие за нея и бе помолил уличният цветар за една червена роза, която бе поставил до чашата и с мартини. После отново се бе поотдръпнал и бе започнал да чуства как вълните от престоящият му успех залазват по снагата му.

Беше сигурен, че ще успее. До сега не бе претърпявал поражения и дори не му минаваше през ум, че може да дойде моментът, когато ще бъде победен или няма да може да постигне това, което иска.

Жената бе приела играта веднага. Обичаше да флиртува. Дори не му се наложи да се насилва да води задължителните поне няколко часа разговори, а веднага и двамата без думи бяха разбрали, че искат едно и също и нямаше нужда да губят време.

В крайна сметка с предисловие или не съдържанието на престоящата вечер бе ясно.

Бяха допили питиетата си и после бяха седнали в неговата кола, за да се уточнят дали да отидат в нейния или в неговия апартамент. Бе изненадан, че тя предпочете неговия.

До сега почти всички други жени избираха собствения терен. Явно, за да се чустват по-сигурни и ако случайно нещата загрубееха да можеха да разчитат на помощ от съседите.

За него бе все едно.

В крайна сметка те не доживяваха момента на утринното кафе. Дори не разбираха какво точно им се случва.

Все пак предпочиташе да го прави на техен терен, за да не се налага после да премества телата им от своят апартамент, да почиства кървавите петна и да гори дрехите и личните им вещи…

Не успори решението и.

Тази жена си заслужаваше малките неудобства.

В тясното пространство на колата бе усетил по-ясно нейният парфюм.

Бе леко замайващ, толкова интензивен бе ароматът.

Помисли си дали този мирис идва от парфюма или от нейното тяло?! Явно, бе твърде възбуден, за да минават подобни мисли в главата му.

Усмихнал се бе леко и бе видял с крайчеца на окото си, че и тя се подсмихваше.

Може би същите мисли са минавали и през нейната глава?!…