Читать «Операция „Бялата звезда“» онлайн - страница 8

— Май забравяш, че имаме споразумение — отвърна тя.

— О, да. Не задавай въпроси, за да не чуваш лъжи… Нали така беше? Помагали сме си, без да обясняваме кой с какво се занимава — в очите му се появи печал. — Но това съвсем не означава, че не знаем, а понякога ти направо ме тревожиш… Никога не съм искал да имам деца, просто съм прекалено голям егоист за родител. Но теб често те чувствам като родна дъщеря и изпитвам желанието да те закрилям… Въпреки ясното съзнание, че това е последното нещо на света, което би поискала от някого…

Тори изведнъж усети, че Естильо се страхува да не я обиди. Душата й се изпълни с топло чувство, гърлото й се сви. Неволно помисли за Грег, чието единствено желание на този свят беше да я закриля… Потъна в контролираното състояние на духа, известно като „прана“. Започна да диша дълбоко и равно, изпращайки кислород до най-скритите кътчета на тялото си.

— Много си мил — въздъхна най-сетне тя, отправила поглед към ниско надвисналите облаци, които отразяваха светлините на града. Въздухът натежа от влага, скоро щеше да завали. На устните й заигра лека усмивка. — Обичам те, макар че и ти, като всички портеньос, много си падаш по психоанализите…

— Ако съм разбрал нещо от живота, то е едно… — въздъхна Естильо. — Всеки от нас, независимо от характер и възпитание, от време на време има полза да се вглежда в себе си. Ти си невероятно същество, Тори. Но не правиш изключение от това правило.

Тори се усмихна, прегърна го и топло го целуна по бузата.

— Благодаря, татенце — каза на немски тя.

Естильо надникна в очите й, а тя изведнъж си спомни за погледа на Ариел в кафенето. И двамата искаха да я разберат, но по коренно различен начин.

— Ариел те търси навсякъде — сякаш прочете мислите й по-възрастният мъж. — Мисля, че си му взела ума…

— Много е симпатичен — призна Тори.

— Освен това може да ти помогне в някои отношения, особено при сегашното ти състояние…

— Приличаш на заклинател — засмя се Тори. — С какво се занимава той?

— Мисля, че работата му зависи от обстоятелствата — отвърна Естильо. — По принцип търгува с говеждо, но съм го чувал да твърди, че това е страшно досаден бизнес… Напълно законен, разбира се, всичко му е наред. Според мен обаче присъствието му тук се дължи на безследно изчезналите. Имам чувството, че провежда тайно разследване на всички жестокости в тази страна, сторени в името на „правосъдието и справедливостта“.