Читать «Онова» онлайн - страница 3

Ка изтръпна, сведе глава, а очите му станаха мънички и тъжни.

— Знаех, че ще се стигне дотук — каза. — Аз не съм прокоамовец и вие го знаете прекрасно. Но съгласно петия закон от Слънчевата сбирка от закони, аз се отказвам да върша дела, които биха могли да предизвикат гнева на духовете. Мислете си, каквото си щете. Но То няма да излезе от тази пещера.

— Пък аз казвам: То ще излезе, и то веднага, за славата на Ордата, на цивилизацията, за благото на всички народи по целия свят! — закрещя генералът.

Той грабна камъка с дясната си ръка, точно както го направи самият Ка, после с гняв, със сила, с ненавист Го стовари върху главата на професора. Ка рухна на пода, обливайки с кръвта си всичко наоколо.

Генералът погледна с възторг оръжието, което стискаше в ръце. После устните му се разтегнаха в усмивка и в тази усмивка имаше жестокост и безпощадност.

— Първият… — прошепна той.

Информация за текста

Umberto Eco

It,

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/873]

Последна редакция: 2006-08-06 15:30:48