Читать «Омагьосаното място (Истинска история, разказана от псалта на ***-ската черква)» онлайн - страница 4

— Да беше се извърнал встрани, щом искаш да кихаш! — продумал дядо ми и разтъркал очи. Огледал се няма никой. — Не, изглежда, че дяволът не обича енфие! — продължил той, като скрил табакерата в пазвата си и взел копачката. — Глупав е той, защото такова енфие не е смъркал нито баща му, нито дядо му!

Почнал да копае — земята мека, мотиката просто затъва в нея. Ето че нещо звъннало. Като изхвърлил земята, той видял котел.

— А, миличко, ето де си било! — извикал дядо ми и мушнал копачката под него.

— А, миличко, ето де си било! — изпискал един птичи клюн и клъвнал котела.

Стъписал се дядо ми и изтървал копачката.

— А, миличко, ето де си било! — заблеяла една овнешка глава от върха на дървото.

— А, миличко, ето де си било! — изревала една мечка, като подала муцуна иззад дървото.

Тръпки побили дядо ми.

— Ех, тук е страшно да продумаш дума — измърморил той под носа си.

— Тук е страшно да продумаш дума! — изпискал птичият клюн.

— Страшно да продумаш дума! — заблеяла овнешката глава.

— Да продумаш дума! — изревала мечката.

— Хм… — казал дядо ми и сам се уплашил.

— Хм! — пропищял клюнът.

— Хм! — проблеял овенът.

— Хм! — изревала мечката.

Той се обърнал уплашено: Боже мой, каква нощ! Нито звезди, нито месец. Наоколо — пропасти, под нозете му — стръмнина без дъно, над главата надвиснала могила и като че ей-сега ще се срине върху него. И сторило му се, че иззад нея мига някаква муцуна: ууу, носът й като ковашки мех, ноздрите — да налееш по цяло ведро вода във всяка, устните, Бога ми, като два дръвника! Червени очи изскочили навън, а отгоре на това муцуната се плезела и го дразнела.

— Върви по дяволите! — казал дядо ми и оставил котела. — Не ти ща имането! Каква мръсна муцуна! — и вече хукнал да бяга, но се огледал и се спрял, като видял, че всичко било както по-рано. — Само ме плаши нечистата сила!