Читать «Олтарът на боговете на вероятностите» онлайн - страница 5

Приятна електронна музика заличи спомена. След това се чу странно изщракване на команден пулт и един металически глас рече:

— Хайде, ела по-близо!

Откъм олтара се разля циркониева светлина. Омир закуца натам. В дъното се издигаха три прозореца със стъклопис във воднозелен цвят, покрити с уравнения, нежни като арабески на персийски килим. Под свода на всеки прозорец имаше по един огромен паралелепипед от кристал със секстилион молетронни клетки. Две очи, две уши, две ноздри и една уста придаваха на трите божества на вероятностите странна физиономия, но подобна на човешката все пак. Приличаха на три симпатични и смешни чудовища. Омир обаче ги гледаше със суеверен страх, като някакво животно, попаднало в капан.

— Облегни се на парапета до теб — подкани го благосклонно централният паралелепипед, върху чийто цокъл имаше надпис с фосфоресциращи букви: БОГ НА НЕБИТИЕТО.

— Разкажи ни всичко, което ти се случи — поиска паралелепипедът отдясно: БОГЪТ НА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТТА.

Омир издаде някакви гърлени звуци, наподобяващи плач или задавен вик.

— Достатъчно — каза божеството. — От останалото в паметта ти и от информацията, която събрахме до твоето идване, успяхме да възстановим почти изцяло случилото се. Кимни с глава, ако си разбрал…

Човекът поклати глава, но погледът му блуждаеше.

— Това е невероятно! — произнесе с възхищение паралелепипедът отляво: БОГЪТ НА СКОРОСТТА. Предлагам останките от разума му да бъдат усилени, преведени и възпроизведени с човешки глас.

Вдясно от Омир един червен пиезоговорител промълви задъхано:

— Какво става с мен? Какво искате от мен?

— Много добре — усмихна се богът на съсредоточеността. — Ще получиш отговор на всички твои въпроси, дори и на тези, които няма да можеш да зададеш.

— Нищо не искаме от теб, — започна добродушно богът на небитието. — Или по-точно вече не искаме нищо. Идвайки тук, ти ни даде най-ценното, което съществува на тази планета: една абсурдна вероятност, станала действителност. Повторете фактите.

— На разстояние хиляди парсека Земята е единственото явление — започна мислещата кутия отдясно. — Характеристиките на Слънцето, които са много специфични, дават в рамките на Галактиката вероятност от 10 на –5-та степен. Но една планета, обитавана от мислещи същества, поставя редица ограничения: подходящо разстояние от звездата, магнитно поле, което да задържа вредните излъчвания, огромни водни площи, в които да се зароди живот, благоприятна атмосфера и други условия, които увеличават вероятността до 10–10.

— Глу-по-сти… глу-по-сти… глу-по-сти… — чу се усилен вътрешният глас на Омир; той приличаше на камбана, която бие за пожар.

— Донякъде имаш право — произнесе хрипливо и тежко средното божество. — Необходимо беше това единствено стечение на обстоятелствата, за да се появите вие, червеите на Земята. Нужен бе опитът на гигантските влечуги, за да се появи родът на дребните млекопитаещи. Ония няколко хиляди екземпляра от зората на света се размножиха, за да покриете сега Земята с вашите тела, които завършват с немного мислещи глави.