Читать «Окото на Ева» онлайн - страница 5

— Ева е — прошепна тя. — Събудих ли те?

— Да, но и без това трябваше да ставам. В скоро време ще спя по цяло денонощие. Случило ли се е нещо? — Притеснена ли си? Усещам, че си притеснена, нали си те познавам.

Гласът му бе сух и дрезгав, но същевременно с острота, която винаги беше обичала. Все едно жило я връща към действителността.

— Не, нищо не се е случило. С Ема сме навън и ще хапнем. Просто минавахме покрай един телефон.

— Дай да я чуя тогава!

— Ами, всъщност… тя е долу до реката.

Проследи цифрите по екрана на телефонния автомат, докато течеше отброяването. После хвърли бърз поглед към Ема, залепила се за стъклото на вратата. Носът й стърчеше като буца марципан. Дали чуваше какво си говорят?

— Нямам достатъчно дребни пари. Но скоро ще ти дойдем на гости. Ако искаш.

— Защо шепнеш така? — попита той подозрително.

— Шепна ли? — изненада се тя на малко по-висок глас.

— Прегърни малката от мене. Имам нещо за нея, като дойдете.

— Какво?

— Нова ученическа чанта. Нали има нужда от чанта за наесен? Реших да ти помогна с този разход. На теб никак не ти е лесно.

Само ако знаеше какво й е. Все пак отговори високо:

— Много мило, татко, но тя иска съвсем определена чанта. Може ли да се замени?

— Да, но аз купих каквато ми казахте — розова кожена чанта.

Ева се опита да снижи гласа си до нормален тон.

— Трябва да затварям, татко! Парите свършват. Грижи се за себе си!

Чу се щракване и връзката прекъсна. Броячът беше спрял.

Ема наблюдаваше напрегнато.

— Веднага ли ще дойдат?

— Да, ще изпратят кола. Ела да хапнем. Ще се обадят, ако трябва да говорят с нас, но не мисля, че ще се наложи. Поне не сега, може би по-късно, но ще се свържат. Ние нямаме нищо общо с това, нали?

Говореше трескаво, останала почти без дъх.

— Хайде да почакаме, докато дойдат, моля те.

Ева поклати глава. Пресече улицата на червено, дърпайки детето след себе си. Двете прекосиха града. Контрастът между тях беше голям: Ева — висока, слаба, с тесни рамене и дълга тъмна коса, Ема — дебела, едра и кривокрака, с леко полюляваща се походка. И двете замръзваха. И градът замръзваше от студеното течение на реката. Ева си помисли, че в този град няма никаква хармония и никога няма да бъде истински щастлив, защото е разделен на две. Двете страни се бореха за престиж. Северната страна с църквата, киното и най-скъпите универсални магазини, южната — с железопътната линия, евтините центрове, кръчми и „Винения монопол“. Последният беше много важен и осигуряваше постоянен поток от хора и автомобили по моста.

— Защо се е удавил, мамо?

Ема се вторачи в лицето на майка си и зачака отговор.

— Не знам. Сигурно е бил пиян и е паднал в реката.

— Може да е ловил риба и да е паднал от лодката. Трябвало е да има спасителна жилетка. А той стар ли беше, мамо?

— Не чак толкова стар. Колкото татко ти вероятно.

— Татко поне може да плува — облекчено въздъхна малката.

Стигнаха до зелената врата на ресторант „Макдоналдс“. Ема я отвори със сила. Миризмата на хамбургери и пържени картофи я поведе с обичайния и апетит навътре в заведението. Мъртвецът в реката беше забравен, забравени бяха всякакви проблеми. Коремът на Ема куркаше, а Аладин беше наблизо.