Читать «Окото на Ева» онлайн - страница 3

Сега малката, намерила плоска каменна повърхност долу до водата, помаха и извика майка си. Ева слезе. Имаше място точно колкото да седнат и двете.

— Не бива да сядаме тук, мокро е. Ще хванем цистит.

— Опасно ли е?

— Не, но е болезнено. Пари и непрекъснато ти се пишка.

Въпреки това седнаха. Наблюдаваха водовъртежите и се чудеха на това движение.

— Защо се образува течение във водата? — попита Ема.

Ева трябваше да помисли малко.

— Ами, Боже мой, не разбирам. Сигурно е свързано по някакъв начин с дъното, има толкова много неща, които не знам. В училище ще учиш за това.

— Винаги когато не можеш да отговориш, казваш така.

— Да, но е вярно. Във всеки случай ще попиташ госпожата. Учителките знаят много повече от мен.

— Не вярвам.

По водата бързо се носеше празна пластмасова бутилка.

— Искам я! Нали ще ми я вземеш?

— О, не, уф… Остави я, това е боклук. Замръзвам, Ема, хайде да си тръгваме!

— Още малко.

Момиченцето си дръпна косата зад ушите и постави брадичка на коленете, но косата — щръкнала и непослушна — падна отново върху лицето.

— Много ли е дълбоко? — кимна към средата на реката.

— Не, въобще не — отвърна Ева тихо, — осем-девет метра, мисля.

— Много е дълбоко.

— Не, не е. Най-дълбоката точка в света се намира в Тихия океан — продължи тя замислено. — Една падина, дълбока единадесет хиляди метра. На това казвам аз много дълбоко.

— Не бих се къпала на такова място. Ти знаеш всичко, мамо. Не вярвам, че госпожата знае тези неща. Искам розова ученическа чанта.

Ева потрепери.

— Хм… Те са хубави, но много бързо се замърсяват. И кафявите не са лоши. Кафявите кожени чанти, виждала ли си ги? Такива, каквито носят големите?

— Аз не съм голяма. Сега ще бъда в първи клас.

— Да, но ще пораснеш, а не може всяка година да си с нова чанта.

— Но нали сега имаме повече пари?

Ева не отговори. Въпросът я накара да погледне през рамо назад, беше придобила този навик. Ема намери пръчка и бръкна с нея във водата.

— Защо се образува пяна? — продължи с въпросите тя. — Жълта гадна пяна.

Започна да удря с пръчката по повърхността.

— Да питам ли в училище?

Ева все още не отговаряше. И тя беше поставила брадичка на коленете си, мисълта й се рееше, а Ема почти изчезна от периферното й зрение. Реката й напомняше за нещо. В черната вода виждаше лице. Кръгло лице с малки очи и черни вежди.

— Легни на леглото, Ева!

— Какво? Защо?

— Прави каквото ти казвам. Легни на леглото!

— Може ли да отидем в „Макдоналдс“? — неочаквано попита Ема.

— А?… Да, разбира се. Отиваме в „Макдоналдс“, там поне е топло.

Изправи се леко замаяна и хвана детето за ръка. Разтърси глава и погледна отново в реката. Сега лицето беше изчезнало, не се виждаше нищо, но тя знаеше, че ще се върне и вероятно ще я преследва до края на живота й. Изкачиха се по пешеходната улица и тръгнаха бавно към града. Не срещнаха никого.