Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 8

Изведнъж оказал се пред вражеско числено превъзходство, крал Харън Черния намерил убежище в своята уж непревземаема крепост Харънхъл, най-големия замък, вдиган някога във Вестерос, горд със своите пет гигантски кули, неизчерпаем извор на прясна вода, огромни подземни изби, добре заредени с провизии, и дебели стени от черен камък, по-високи от всяка стълба и твърде дебели, за да бъдат пробити с какъвто и да било „овен“ или разбити от какъвто и да било требушет. Харън залостил портите си и се настанил със своите останали синове и поддръжници, за да устои на обсада.

Егон от Драконов камък имал друго наум. След като обединил мощта си с тази на Едмин Тъли и другите речни лордове, за да обкръжат замъка, пратил майстер до портите под знамето на мира, за преговори. Харън излязъл да го срещне; стар мъж и побелял, ала все още страховит в черната си броня. Всеки от двамата крале имал своя знаменосец и своя майстер подръка, тъй че думите, които разменили, все още се помнят.

— Покори се сега — почнал Егон — и можеш да останеш като лорд на Железните острови. Покори се сега и синовете ти ще живеят, за да властват след теб. Имам осем хиляди мъже пред стените ти.

— Какво има извън стените ми не ме засяга — отвърнал Харън. — Тези стени са здрави и дебели.

— Но не са толкова високи, че да задържат дракони. Драконите летят.

— Строих с камък — рекъл Харън. — Камъкът не гори.

На което Егон заявил:

— Когато слънцето залезе, родословието ти ще свърши.

Казват, че Харън плюл на това и се върнал в замъка си. Щом се прибрал вътре, пратил всички свои мъже на стените, въоръжени с копия, лъкове и арбалети, като обещал земи и богатства на онзи от тях, който може да свали дракона.

— Да имах дъщеря, драконоубиецът можеше и ръката ѝ да поиска — заявил Харън Черния. — Но ще му дам една от дъщерите на Тъли, или и трите, ако иска. Или може да вземе някоя от котилото на Блекууд, или на Стронг, или всяко момиче, родено от тези предатели на Тризъбеца, тези лордове на жълта кал.

После Харън Черния се върнал в кулата си, обкръжен от домашната си гвардия, за да вечеря с останалите си синове.

Щом сетната светлина погаснала, мъжете на Харън Черния се взрели в трупащия се мрак, стиснали копията и арбалетите си. След като не се появил никакъв дракон, някои може да са помислили, че заплахите на Егон са празна работа. Но Егон Таргариен отвел Балерион нависоко, през облаците, нагоре и нагоре, докато драконът бил не по-голям от муха пред лунния диск. Чак тогава се спуснал той, сред самите стени на замъка. На крила черни като катран, Балерион се гмурнал в нощта, а когато великите кули на Харънхъл се появили под него, драконът изревал с гняв и ги окъпал в черен огън, прошарен с вихри червено.