Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 56

Мъж на около петдесет, толкова неуморим, колкото и безстрашен, и както по всичко личало — жизнен и добро здраве, този Върховен септон бил прочут със силата си. Неведнъж проповядвал в продължение на цял ден и цяла нощ, без прекъсване за сън или хранене. Внезапната му смърт стъписала града и отчаяла следовниците му. Причините ѝ се обсъждат до ден-днешен. Според някои Негова висша святост сам отнел живота си, било като акт на страхливец, уплашен да се изправи пред гнева на крал Мегор, или благородна саможертва, за да бъде пощаден добрият народ на Староград от драконовия огън. Други твърдят, че Седемте са го поразили заради греха на гордост, за ерес, измяна и арогантност.

Много и много повече са убедени, че е бил убит… но от кого? Сир Морган Хайтауър извършил деянието по заповед на лорд брат му, казват някои (а сир Морган са го видели да влиза и напуска личните покои на Върховния септон в онази нощ). Други сочат към лейди Патрис Хайтауър, девствената леля на лорд Мартин и предполагаема вещица (която наистина потърсила аудиенция с Негова висша святост на свечеряване, макар той да бил жив, когато напуснала). Архимайстерите на Цитаделата също били подозирани, макар че дали са използвали тъмните изкуства, наемен убиец или намазан с отрова свитък все още е предмет на спор (през цялата нощ са се разменяли послания между Цитаделата и Звездната септа). А има и други, които оневиняват всички тях и приписват смъртта на Върховния септон на друга личност — според мълвата чародейка, Вдовстващата кралица Висения Таргариен.

Истината вероятно никога няма да се научи… но бързата реакция на лорд Мартин, когато вестта стигнала до него в Хайтауър, е несъмнена. Той веднага пратил рицарите си да обезоръжат и арестуват Синовете на Воина, сред които бил и собственият му брат. Портите на града били отворени и знамената на Таргариен вдигнати по стените. Още преди да се видят крилете на Вхагар, хората на лорд Хайтауър вдигнали Най-набожните от леглата им и ги подкарали към Звездната септа на върха на копието, за да изберат нов Върховен септон.

Наложило се само едно гласуване. Почти единодушно мъдрите мъже и жени на Вярата се обърнали към някой си септон Патер. Деветдесетгодишен, сляп, прегърбен и едва кретащ, но изключително милозлив, новият Върховен септон едва не рухнал под тежестта на кристалната корона, когато я поставили на главата му… но когато Мегор Таргариен се появил пред него в Звездната септа, той с огромна радост го благословил като крал и помазал главата му със свещени мазила, въпреки че не помнел думите на благословията.

Кралица Висения скоро се върнала в Драконов камък с Вхагар, но крал Мегор останал в Староград за почти половин година, където провеждал дворцовия съвет и ръководел съдебни процеси. На пленените Мечове от ордена на Синовете на Воина бил даден избор. На тези, които отхвърлят клетвата си за вярност към ордена, щяло да им се позволи да отидат на Вала и да преживеят остатъка от живота си като братя на Нощния страж. Тези, които откажат, можели да умрат като мъченици за вярата си. Три четвърти от пленниците избрали да облекат черното. Останалите умрели. На седем от тях, прочути рицари и синове на лордове, била оказана честта крал Мегор лично да им отсече главите с Блекфайър. Останалите били осъдени да бъдат обезглавени от собствените им бивши братя по оръжие. От всички тях само един получил пълно кралско опрощение: сир Морган Хайтауър.