Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 5

Егон Таргариен вдигнал набързо палисада от дървени трупи и пръст около най-високия от трите хълма и пратил сестрите си да осигурят подчинението на най-близките замъци. Росби се покорил на Ренис и златооката Мераксес без съпротива. При Стоукуорт неколцина стрели с арбалети хвърлили метални стрели по Висения, докато пламъците на Вхагар не подпалили покривите на цитаделата на замъка. Те също се покорили.

Първото същинско изпитание на Завоевателите дошло от лорд Дарклин от Дъскъндейл и лорд Мутън от Девиче езеро, които обединили силите си и тръгнали на юг с три хиляди мъже да изтласкат нашествениците обратно в морето. Егон пратил Орис Баратеон да ги атакува по земя, докато той самият връхлетял отгоре им с Черното страшилище. Двамата лордове били убити в последвалата едностранна битка; синът на Дарклин и братът на Мутън след това предали замъците им и заклели мечовете си на дома Таргариен. По онова време Дъскъндейл бил главното пристанище на Вестеросите на Тясното море и бил затлъстял и забогатял от търговията, която преминавала през залива му. Висения Таргариен не позволила градът да бъде плячкосан, но не се поколебала да присвои богатствата му, което напълнило хазната на Завоевателите.

Това навярно е подходящо място да се обсъдят различаващите се характери на Егон Таргариен и неговите сестри и кралици.

Висения, най-голямата от тримата, била толкова воин, колкото и самият Егон, чувствала се еднакво удобно и в ризница, и в коприна. Носела валирианския дълъг меч Тъмна сестра и умело боравела с него, понеже била тренирала редом с брат си от дете. Макар да притежавала сребристозлатната коса и лилави очи на Валирия, красотата ѝ била груба и сурова. Дори онези, които най-много я обичали, я намирали за строга, сериозна и коравосърдечна; според някои се занимавала с отрови и се замесвала в тъмни магии.

Ренис, най-младата от тримата Таргариен, била всичко онова, което не била сестра ѝ, игрива, любопитна, импулсивна, отдадена на полети на фантазията. Без да е истински воин, Ренис обичала музика, танци и поезия и поддържала мнозина певци, мимове и кукловоди. Въпреки това казват, че Ренис прекарвала повече време на драконов гръб, отколкото брат ѝ и сестра ѝ заедно, защото над всички други неща обичала да лети. Веднъж я чули да казва, че преди да умре смятала да отлети с Мераксес през Морето на залеза да види какво се простира на западните му брегове. Докато никой никога не оспорвал верността на Висения към нейния брат-съпруг, Ренис се обкръжавала с много чаровни млади мъже и (според клюките) дори се забавлявала с някои от тях в спалните си покои в нощите, когато Егон бил с по-голямата ѝ сестра. Но въпреки тези мълви дворцови наблюдатели не са пропуснали да отбележат, че кралят прекарвал десет нощи с Ренис срещу всяка една нощ с Висения.

Самият Егон Таргариен, странно, е бил точно толкова загадка за съвременниците си, колкото и за нас. Въоръжен с меча от валирианска стомана Блекфайър, той бил смятан за един от най-великите воини на своето време, но въпреки това не изпитвал удоволствие от бойни подвизи и никога не излизал на рицарски турнир или групови двубои. Ездитният му звяр бил Балерион Черното страшилище, но той го яхвал да лети с него само на битка или да пропътува бързо над суша и море. Властната му осанка привличала хората към знамената му, но въпреки това нямал близки приятели освен Орис Баратеон, неговия спътник от младостта. Жените много харесвали Егон, но той останал завинаги верен на сестрите си. Като крал, доверявал се много на своя малък съвет и на сестрите си, като оставял на тях повечето от ежедневното управление на владението… въпреки това не се колебаел да поеме командването, когато намирал за необходимо. Макар да се справял сурово с бунтовници и изменници, бил щедър с бивши противници, които коленичат пред него.