Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 472

Един лунен кръг по-късно, след като лорд Роуан не показал почти никакви признаци на подобрение, Великият майстер Мункун убедил краля да го освободи от поста. Роуан тръгнал за седалището си в Златна дъбрава, като обещал да се върне в Кралски чертог щом възстанови здравето си, но умрял по пътя в компанията на двама от синовете си. До края на тази година Великият майстер служел и като регент, и като Ръка, защото кралството трябвало да се управлява, а Егон все още не бил навършил пълнолетие. Като майстер обаче, с верига и заклет да служи, Мункун не смятал за редно да съди висши лордове и помазани рицари, тъй че обвинените в измяна чезнели в тъмниците в очакване на нова Ръка.

Щом старата година изтляла и отстъпила място на новата, лорд след лорд пристигали в Кралски чертог, отзовавайки се на призивите на краля. Гарваните свършили своята работа. Макар и да не било официално учредено като Велик съвет, събранието на лордовете през 136 г. СЗ било най-големият събор на благородници от Седемте кралства, откакто Стария крал повикал лордовете на владението в Харънхъл през 101 г. СЗ. Кралски чертог скоро се напълнил до пръсване, за радост на градските ханджии, курви и търговци.

Повечето присъствали дошли от земите на Короната, речните земи, бурните земи… и Долината, където лорд Дъбов юмрук и Кървавия Бен Блекууд най-сетне принудили Позлатения сокол, Лудия наследник, Бронзовия великан и всички техни поддръжници да сгънат коляно и да се закълнат във васална вярност на Джофри Арин като техен суверен (Гунтор Ройс, Куентон Корбрей и Айзембард Арин били между придружителите на лорд Алин на събирането, както и самият лорд Арин). Джоана Ланистър пратила братовчед и трима знаменосци да говорят от името на Запада, Торен Мандърли отплавал от Бял пристан с четирийсет рицари и братовчеди, а Лайънъл Хайтауър и лейди Сам препуснали от Староград с опашка от шестстотин воини. Но най-голямата свита била придружаващата лорд Ънуин Пийки, който взел със себе си хиляда души от своите и пет хиляди наемници. („От какво толкова можеше да го е страх?“, подхвърлил саркастично Гъбата.)

Там, под сянката на празния Железен трон (защото крал Егон решил да не дойде на дворцовия съвет), лордовете се опитали да изберат нови регенти, които да управляват, докато Негова милост навърши пълнолетие. След като заседавали повече от две седмици, не били по-близо до съгласие, отколкото в началото. Без здравата ръка на крал, която да ги насочва, някои лордове дали воля на стари недоволства и полузарасналите рани от Танца закървили наново. Силните имали твърде много врагове, докато на по-дребните лордове се гледало с пренебрежение, поради тяхната бедност или слабост. Накрая, в отчаян стремеж да се стигне до съгласие, Великият майстер Мункун предложил да бъдат избрани трима регенти с жребий. След като принц Визерис го подкрепил, предложението било приложено. Жребият се паднал на Вилам Стакспиър, Марк Мериуедър и Лорент Грандисон, за които честно може да се каже, че били толкова безобидни, колкото и посредствени.