Читать «Огнян» онлайн - страница 2

— Да, бе! Това не ми се вярва — клати глава бащата.

— Някъде още два-триста sms-са и почти ми е сигурна печалбата.

Огнян превключва телевизора на друг канал, където тече интервю. С баща му продължават да гледат натам.

Картината от телевизора:

Водещият задава въпрос към госта:

— Кажете на уважаемите зрители как постигнахте всичко! Повечето българи са скептично настроени и може би това проваля цялата държава. Но ето че вие идвате и заявявате „Аз успях! Аз, мамка му, шибано успях!“ Как става така, приятелю? Как изобщо съумявате да го демонстрирате?

— Винаги съм бил коректен. Винаги, когато съм демонстрирал каквото и да било, съм бил коректен.

— Да, а мислите ли, че България ще се оправи?

— Вярвам в това.

Водещият се изправя, стиска ръката на госта и казва:

— Вие сте велик българин, г-н Лайнарски.

Гостът кима утвърдително с глава.

Камерата отново се връща в стаята:

— Оги, защо ги слушаш тия мошеници!

Огнян въздиша тежко:

— Аз и ти, тате, сме различни. Разликата е в това, че аз съм се справил с пораженческото мислене, разпространено в тая държава. И друго — ти никога няма да постигнеш успехите на Лайнарски, а това за човек на твоята възраст е жесток удар. — Огнян повишава тона си: — За разлика от теб, аз и Лайнарски сме истински патриоти. Но за какво ти обяснявам изобщо! Животът ти мина по някакви строежи! А сега и гнусната пицария Наполи, дето Малкия Крейза приготвя пици, в които тайно се изхожда. За к’во изобщо става въпрос, татко! Та тия отрепки са ти колеги!

— Разбирам, Огняне — започва тихо бащата, — само това, че сега трябва да ти прибера GSM-чето. Ще ти го върна, когато се научиш да го използваш разумно. Без да пълниш гушите на разни експлоататори, подобни на Били. А за Малкия Крейза не говори повече по този начин! Той е един беден резбар — бащата взема телефона и тръгва да излиза от стаята.

— Тате, аре бе, човек, не се излагай! Само още стотина sms-а и ще спечеля екскурзия до Косово. Стига бе, тате, там има изложба на обеднен уран, а няк’ви изроди ти лъскат обувките. Яко тарикатско е. Не ме лишавай от тая гъзария, пич! Почти всички от компанията ще ходат. Не ми излизай с този номер! Само не с него!

Бащата излиза и затваря вратата след себе си.

Част втора:

СРЕЩА НА АВАНГАРДНОТО МИСЛЕНЕ С РЕАЛНОСТТА

Огнян шофира към рекламната агенция. На вратата стои нейният директор. Когато Огнян се приближава, той му подава ръка и го поздравлява:

— Точно както си те представях, Оги — гледа го и дообяснява: — Чупиш представи. Влез! Мисля, че ще мога да открадна вниманието ти, така да се каже.

Тръгват по коридора.

— Викай ми бай Кор, синко! — Кор подава ръка на Огнян.

— Огнян — отговаря с престорен удебелен глас и си стискат ръцете. После добавя: — Тук съм за наградата от играта Император на балъците.

— Имаш я, златен! Ти си я спечели честно. Ако не се лъжа, става въпрос за комбиниран полукюнец-улук. — Кор се замисля. — Но ти, копеле, заслужаваш нещо по-добро. Мисля, че попадна точно където трябва. — Сядат в офиса на Кор. — Почти без усилия можеш да станеш звезда. Нали знаеш — Холивуд, почитателки, наркотици. Всичко, което заслужаваш. Просто ще се снимаш в една реклама. А грижите остави на мен!