Читать «Огнян» онлайн - страница 5

Огнян поклаща глава:

— Остави това на мен! — После се провиква към Цървула. — Цървул, донеси още един карамел, ако обичаш!

Цървула гледа в пълно объркване за секунда, сетне се обръща към Кор:

— Шефе, имаш ли някакво разслабително?

— Какви са тия дивотии, с които ме занимаваш, Цървул. Махни тая смръдлива чаша и доведи човека!

В стаята влиза мъж само по обувки и слипове. Той се пипа по корема и оглежда помещението.

— Усещам, че двамата ще се сработите — допълва Кор и излиза от стаята.

Цървула се упътва към тоалетната.

В стаята със зрителите. Кор им подава листчета и добавя:

— За ваше улеснение, скъпи гости, написахме реплики, които можете да подмятате, докато гледате. Всички те са изработени от специалисти-езиковеди с цел да се чувствате добре. Те ту гледат листчетата, ту стъклото и от време на време сричат:

— Какъв ужас! — прочита един.

— Пълна селяния…! — прочита друг и пак се обръща към стъклото.

— Точно така, сър! — окуражава ги Кор и побутва кутийката, в която вече са се събрали пари.

Камерата излиза и снима коридора. После снимки от тоалетната, където Цървула се напъва и от очите му се стичат сълзи. Чува се из помещенията:

— Това момче Огнян ми се стори добър актьор, но сега започвам да мисля, че си е бил чист педераст!

Цървула прави гримаса на изненада и възклицава:

— О-о! — после пръдва.

В стаята със зрителите. Те се оглеждат с недоумение. Физиономията на Кор става яростна. Той започва да вика:

— Кой от вас, негодници, е натиснал копчето за конферентни разговори? Така ли ми се отблагодарявате за усилията! Елементарно уважение, мамка му! Проявете шибано елементарно уважение…

В стаята с Огнян. Той се изправя и си оправя дрехите.

— К’во… к’во става, мамка му! — Напуска стаята, като по пътя удря мъжа и го поваля на земята.

Стаята със зрителите. Влиза Огнян с ритник и измачкано облекло.

— К’во, мамка му, става тука? — поглежда към специалното стъкло и забелязва през него мъжа легнал по корем.

— Спокойно, Огнянчо, нещата са под контрол! — казва Кор и пристъпва леко напред, като застава пред кутията с парите.

— К’во става тука, Кор? — пита ядосан Огнян.

— Нищо не става — усмихва му се Кор. — Просто с тия хора набираме средства за ремонт на сградата.

— Нали казахте, г-н Кор, че тия пари са за майка му? — обажда се един от зрителите. — Сексуалната тигрица…

Лицата на Кор и Огнян стават сериозни и напрегнати като на дуел. Разменят си няколко удара, накрая Огнян го уцелва в слабините и го поваля. Повдига от пода едно паднало листче и започва да чете от него:

— Изкачайте от парите, балъци! Поставете телефоните на пода — Огнян смачква листчето! — Нека да се представя! Казвам се Огнян Тринитротолуолов. Ако това все още има някакво значение — прошепва тихо Огнян.

Зрителите оставят пари и телефони в кутията и я побутват към него.

Огнян събира бързо нещата, застава на вратата и добавя:

— Само си избиите от главите идеята да ме издирвате чрез полиция! Защото животът ме притисна до стената и не издържах. Мисълта, че скоро сам трябва да се изхранвам, ме унищожи. И ето ме сега тук, пред вас, нахлул в живота ви, за да ви лиши от парите, да се подиграе с вас и може би унижи сексуално, с човешка външност, но иначе гнусен психар. Който искаше да стане като човека, който уважаваше и на който винаги се е възхищавал, своя баща.