Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 23

Седнали на дървените маси под сянката на величествените дъбове, фермерите споделяха новини и мнения, обсъждаха ремъци за добитък и реколта, купуваха или продаваха крава и плуг. Долината също се славеше с породистите си, издръжливи и силни коне. И докато фермерите в ханчето отпиваха на глътки горчивата пенеста бира, домашно приготвена с цвят на орехова костилка, една дъбова бъчвичка обикаляше покрай минаващите млади здравеняци.

Дъглас се потопи в блъсканицата, и докато весело отвръщаше на женските реплики и закачки, избираше най-хубавите домати, картофи и репички, тръпчива ряпа и боб. Момчето плащаше за направените покупки със сребърни талери с герба на Херцогството, което беше добре дошло за всеки продавач, защото монетите не се срещаха често.

От мелничаря той купуваше пакети брашно, а понякога специално добавяше изпечените от пекаря сладкиши. Неговата фурна се използуваше и за печене на говеждо, което обикновено се съхраняваше в ханчето за вечерите и закуските на гостите. Синият Чайник, разбира се, предпочиташе собственото им приготвяне.

Под сянката на дъбовете можеше да се забележи и собствената персона на фермерът Френстил — с халба бира в едната си ръка и с извита лула в другата. Колкото той бе ненавиждан като най-богатия и преуспяващ в Долината, толкова неговата съпруга беше почитана от хората. Упорит, прогресивен и стриктен като човек, той честно си признаваше грешките, но още по-честно се отнасяше саркастично и подигравателно към по-слабо енергичните и преуспяващи фермери. Много от тях, подсмърчайки, споделяха мнението, че работата не е по тяхната лъжица (което съвпадаше с мнението на Френстил).

Но когато възникнеше проблем или някой изпаднеше в беда, фермерът Френстил беше човекът, към когото се обръщаха за съвет и помощ. Стараеха се никога да не го безпокоят напразно.

Той се отнасяше благосклонно към Дъглас и момчето отвръщаше на вниманието с уважение. Вътрешно за себе си, младежът бе решил, че харесва този мъж, въпреки сарказма и мърморенето му.

Флеърмън от своя страна също смяташе Френстил за най-начетения мъж в Долината и насърчаваше момчето да задълбочи приятелството си, за да спечели доверието му.

Разходките до Транкети в сряда бяха приятно и желано разнообразие в летните утрини на Чирака, те го отдалечаваха от ежедневните учебни задължения — занимания, лекции, четене, писане и работа в лабораторията.

Харесваше му да ходи сам, с изправена стойка и вдигната глава, да си подсвирква и да пее, докато отминава красивия криволичещ поток. С топла усмивка и лек поклон поздравяваше всеки срещнат и момчето скоро разбра, че е спечелило симпатиите на хората в местността и жителите от селището.

В околността Дъглас си намери близки приятели. Той посещаваше злочестия Безценен и неговата съпруга — Люляка, а на път за пазара правеше списък за необходимите продукти за домакинството и при обратния път често носеше подарък или специална изненада.