Читать «Облогът» онлайн - страница 5
Красимир Бачков
— Мога даже и да карам!
Васко го потупа по рамото и го запита дружелюбно:
— Паспорт за навънка имаш ли?
— Да!
— Ами аз си държа на приказката! Ако ти трябват две хиляди, идвай!
— В колко часа?
— Тръгваме в три, за да можем да натоварим до вечерта!
— Дадено! — Двамата си стиснаха ръцете, а смълчаните наблюдатели започнаха оживено да коментират.
— Не го признавам аз! — продължи да се дърли брадясалият. — Той запали камиона като хайдук!
Васко се обърна и го изгледа мълчаливо. Другият прекрати обвиненията и тръгна към кръчмата. След него се затътриха и останалите. Тошко си наметна якето и с вече изстиналите кебапчета тръгна да си ходи.
— Ей, момче! — чу зад гърба си. Обърна се и видя келнерът да му подава бутилка от зеленото питие.
— Аз мента не пия — отвърна и махна с ръка Тошко — изпийте я за здравето на старите шофьори!
Старата кръчма бе странно утихнала, когато прекрачи прага й навън.
Вкъщи Мима го посрещна нетърпеливо и му се скара, че е харчил пари, когато има сготвено. Това обаче не й попречи да излапа лакомо нейните кебапчета и дори да ги похвали. Зарадва се, че Тошко ще може да изкара тия пари и дори му се поглези малко, като разбра как е натрил носовете на пияниците. За нея всички, които ходеха по кръчмите бяха алкохолици.
В три часа, както се бяха разбрали, потеглиха с Васко, а още преди полунощ бяха вече минали границата. По пътя старият шофьор му разказваше за себе си и премеждията, които бе имал покрай занаята си. Похвали се колко евтино е купил камиона от бившата ГДР и как, макар и трудно, вади хляба си. Най-доволен беше, че сам си е стопанин и не храни вече търтеите от Автостопанството, където някога беше работил. През нощта кара той, а през деня отстъпи волана на Тошко. Наблюдава го около час как води машината и после успокоен легна на леглото зад седалките.
Върнаха се след три дни доволни и дори преди заплануваното време. Приключили с доставката на стоката обратно, те се отправиха към старата квартална кръчма. Караше Тошко и щом паркира камиона отпред, от заведението се показа един клиент, а веднага след него се изсипаха още двайсетина други. Всички любопитно надничаха и веднага започнаха да разпитват Васко как се е представил младокът. Във въпросите им сега обаче нямаше и следа от враждебност или подигравка. Възрастният шофьор помълча, после ги подкани:
— Да влезем в кръчмата, ще ви кажа!
Хората тръгнаха обратно, възбудени от любопитство. Насядаха кой къде свари, а Васко се спря пред масата, на която преди три дни бе стоял Тошко и каза на човека, седнал на същия стол:
— Гене, не ми се обиждай, но това е мястото на момчето! Седни някъде другаде, а пиенето е от мене!
Човекът стана и без следа от неудобство или унижение дойде при Тошко и като му стисна ръката, каза:
— Щом си наше момче, с удоволствие ще направя и повече за тебе!
— Ама нямаше нужда! — целият се зачерви Тошко от неудобство.
— Ти трай там! — скара му се Васко и след като всички седнаха, продължи. — Кой каквото пие, до три пъти е от мене! Искам да почерпя за здравето на всички истински мъже в този град, без значение дали са млади или стари! Наздраве!