Читать «Облогът» онлайн - страница 3

— Една бира за тук и пет кебапчета за вкъщи!

— Готово! За кебапчетата малко ще почакаш! — бе приета поръчка и след малко Тошко отпиваше от вкусното пиво. Дали защото беше гладен, но бирата много му хареса и си поръча още една.

Така, с изпотена халба в ръка, неволно се заслуша в разговора на съседната маса. Говореха си двама мъже, единият от които убеждаваше другия.

— Този камион е по-бърз от твоята „ИФА“. Вдига 80 мили в час, а това са 150 километра в час! Товари два тона повече и с тая скорост ще се движиш като с лека кола! Точно това ти трябва — да смениш старата барака! Взимай го, не му мисли много, щото някой друг ще го прилапа!

— Колко харчи казваш?

— Абе смешна работа, няма и двайсет литра нафта!

— Е, е, съмнявам се, но трябва да се провери все пак — опъваше се почернял изсушен мъж, примижал от дима на цигарата, която не слизаше от устата му. — И каква му е максималната скорост казваш?

— 150 — 160 километра бе, това са 80 мили ти казвам!

— Няма даже 130! — намеси се без да го питат Тошко и веднага съжали, като видя как се сбърчи от яд брадясалата физиономия на другия мъж.

— Ти кой си бе, дрисльо? — излая той и от възмущение даже се надигна. — Някой да те пита тебе за нещо?

Тошко отпи демонстративно спокойно и отвърна:

— Една миля е равна на километър и шестстотин метра, а произведението с осемдесет е по-малко от сто и тридесет километра в час! Аз също съм шофьор и се интересувам от тия неща!

— Ти ли бе? Ти си едно лайно бе, пикльо! — пенеше се брадясалият и ръкомахаше толкова буйно, че си събори чашата с ракия. Наложи се черничкият му приятел да го озаптява, за да не стане по-голям скандал.

— Той ще ми каже на мене колко е една миля! Вчерашно лайно! — не спираше другият.

— Километър и осемстотин метра е, голишар такъв! Ясно ли е? Чел съм го в книгите аз!

— Вярно, но една морска миля е толкова. Сухопътната е по-къса с двеста метра! — защити се Тошко без желание. Стана му неудобно от ситуацията, в която сам се беше накиснал и дори бирата му загорча неприятно. Все пак, това бяха мъже на възрастта на баща му и не вървеше да им прави забележки, или да се кара с тях. Още повече, след като хората в цялата кръчма зяпаха само тях. Някакъв друг мъж се обади отстрани:

— Васе, накарай го това шофьорче да ти запали „ИФА“-та, като е толкоз печено бе! На бутилка ментовка, а?

Слабият черничък собственик на камиона го изгледа насмешливо, изплю цигарата и я смачка в пепелника:

— Къде си шофьор бе, момче?

— Вече никъде. Заводът го затвориха и сега съм без работа — отвърна Тошко.

— Ама си шофьор по професия?

— Карах Шкода-Европа.

Брадясалият не издържа и пак се намеси:

— От колко време си шофьор бе, пиле?

Тошко вдигна рамене:

— От малко! — не му харесваше, че хората тук го гледаха едва ли не враждебно и се чувстваше като ученик, хванат с цигара в училищната тоалетна от учителите си.

— От колко дена? — не спираше брадясалият.

— От седем години, ако броя и двете в казармата! — стана Тошко от масата, защото видя, че келнерът му носи кебапчетата, увити в кафява, леко омазана отгоре хартия.