Читать «Обладаване» онлайн - страница 350

— Така значи — каза Хилдебранд. — Утре по това време — здравей, Америка, здравей! Нали съм ви казвал, никога не съм бил там, само съм гледал по телевизията. Ще трябва да ме научите как се изнасят лекции.

Кропър се замисли, че можеше и сигурно трябваше да направи всичко сам. Тогава обаче щеше да бъде абсолютна кражба, абсолютно посегателство, докато в случая просто ускоряваше и без това естествен процес, купувайки от Хилдебранд нещо, което скоро и без това щеше да стане негово — съвсем скоро, ако се вярва на бюлетина за здравословното състояние на лорд Аш.

— Къде сте паркирали мерцедеса? — попита Хилдебранд.

— По-добре разкажете за градината ви, за моравата — прекъсна го Кропър, търсейки безопасна тема за разговор.

— Откъде знаете за моравата?

— По-рано ми казахте, няма значение кога и къде. Каква е градината ви?

Хилдебранд се впусна в протяжно описание. Кропър огледа ресторанта. Младоженците бяха допрели глави над масата. Младежът, елегантен хубавец с пауновосиньо кашмирено сако на „Кристиан Диор“ — Кропър никога не бъркаше за такива неща, — поднесе сплетените им пръсти към лицето си и целуна ръката на девойката от вътрешната страна на китката. Копринената й риза с цвят на слонова кост позволяваше да се види аметистовото колие на гладката й шия, съчетано с тъмнолилава пола. Тя го погали по косата, очевидно изпаднала в онова натрапчиво състояние, което за кратки мигове в човешкия живот напълно изтрива съзнанието, че има и други наблюдатели.

— Кога ще трябва да го оставим? — не се отказваше Хилдебранд.

— Няма да го обсъждаме тук — каза Кропър. — Разкажете тогава за…

— Казахте ли им, че заминаваме?

— Платил съм и за утре вечер.

— Хубава нощ се случи. Приятна, спокойна. И луната е на наша страна.

На път към стаите си отново се разминаха с влюбените, които излизаха от дъсчената телефонна кабина в коридора. Кропър кимна.

— Лека нощ — избоботи Хилдебранд.

— Лека нощ — отговориха двамата в един глас.

— Тази вечер ще лягаме рано — продължи Хилдебранд. — За днес стига толкова.

Девойката се усмихна и хвана младежа под ръка.

— Напълно сме съгласни. И ние ще си лягаме. Лека нощ и приятни сънища.