Читать «Обладаване» онлайн - страница 242

Мод се беше нагърбила с деликатна задача. Трябваше да се добере до книжата на Сабин дьо Керсоз, без да обяснява защо точно й трябват и каква е връзката между молбата й и отсъствието на Леонора. Отначало всичко изглеждаше двойно по-трудно заради заминаването на Ариан, която бяха върнали буквално от вратата. Книжата бяха заключени и без нея на практика не било възможно да им ги покажат.

— Ако знаех, че сте тръгнали насам…

— И ние не знаехме. Заминахме на кратка почивка. Решихме да обиколим Бретан и да видим семейния дом на Ламот.

— Уви, няма нищо за гледане. Къщата е изгоряла до основи през Първата световна война. Но е достатъчно човек да зърне Финистер и залива на Одиерн, където по традиция се смята, че се намира град Ис, и Залива на покойниците — Залива на мъртвите.

— Научихте ли нещо повече за посещението на Ламот през 1859 г.?

— Имам изненада за вас. След като писах на професор Стърн, открих още нещо — личния дневник на Сабин дьо Керсоз, който съвпада почти изцяло с гостуването на Ламот. Струва ми се, че Сабин е искала да подражава на Жорж Санд, затова е водела дневник и дори е писала на френски вместо на бретонски, което би било по-естествено.

— Не мога да ви опиша колко бих искала да го видя!

— Нали ви казах, подготвила съм ви изненада. Преснимах ви един екземпляр, за да го покажете на професор Стърн, а и защото страшно се възхищавам на работата ви за Мелюзина. И за да се извиня за това, че няма да ме има и архивът ще бъде затворен. Копирната машина е велико демократично изобретение. Освен това трябва да споделяме каквото знаем, нали? Сътрудничеството е водещ принцип на феминизма. Струва ми се, че съдържанието на дневника доста ще ви изненада. Надявам се, че ще можем да обсъдим последиците, след като го прочетете. Сега млъквам, не искам да ви развалям изненадата.

Мод объркано изрази изненада и благодарност. В съзнанието й отчетливо изплува какво щеше да каже Леонора. Но любопитството и жаждата да стигне до края на историята надделяха.

* * *

На следващия ден тръгнаха с колата през Бретан към Финистер на самия край на света. Прекосиха Пемполската и Броселиандовата гора и стигнаха до тихия затворен залив на Фуенан, където на нос Коз намериха хотел, съчетаващ обветрената северна неугледност с нещо по-мечтателно, по-меко и по-южно — имаше тераса с палма, от която през горичка с почти средиземноморски пинии се виждаха полукръгът на пясъчния залив и синьо-зеленото море. Останаха там три дни, за да прочетат дневника. По-късно ще стане ясно какво си мислеха. А ето какво прочетоха: