Читать «Обитателят на времето» онлайн - страница 8

След доста време пазачите дойдоха при него и го преведоха през редица коридори до една стая, където на маса, украсена с дърворезба, седеше някакъв човек с дълга пурпурна мантия и метална маска. Пазачите накараха Замисления да седне пред човека, а после, като се отдръпнаха, застанаха до вратата.

Маскирания заговори със звучен глас:

— Ти си обвинен, че си ял извън определения час и си вършил това на публично място, пред очите на всички. Обвинението е сериозно. Какво ще кажеш за свое оправдание?

— Само това че съм чужденец и не разбирам вашите обичаи — отвърна Замисления.

— Неоправдателна причина. Откъде си?

— От Ланжис Лихо край морето.

— Чувал съм слухове за тамошната безнравственост. Трябва да разбереш, че нямаш право да пренасяш порочните ви навици в друг град и да разчиташ, че ще можеш да ги продължаваш тук. Ала ще бъда снизходителен към теб и ще те осъдя на една година в старите мини.

— Но това е несправедливо!

— Несправедливо, а? Я си дръж езика, докато не съм ти увеличил присъдата!

Потиснат и обезверен, Замисления се остави на пазачите да го отведат обратно в килията.

Нощта мина, настъпи утро и пазачите дойдоха.

— Стани — заповяда ръководителят, — съдията желае отново да говори с теб!

— Запитай го.

Съдията почукваше нервно по писалището си, когато Замисления и пазачите му влязоха.

— Ти познаваш машините в Ланжис Лихо, нали? Чувал съм, че имате особени машини. Желаеш ли да бъдеш освободен?

— Желая да бъда освободен, не ще и питане. Да, разбирам нещо от машини, но…

— Нашият Велик регулатор е повреден. Не бих се учудил, ако престъплението ти е предизвикало сътресение, поради което той е направил засечки. Нещо не е в ред в жизненото му ядро и може да се наложи да евакуираме Барбарт, ако не се оправи. Ние сме забравили някогашните си знания за машините. Ако поправиш великия регулатор, ще те пуснем. Без него не знаем кога да спим, да ядем и да вършим която и да е от другите си работи. Ще полудеем, ако се лишим от напътствията му!

Замисления почти не разбра останалото, казано от съдията, само чу, че ще бъде освободен, ако поправи машината им. От друга страна, той бе напуснал Ланжис Лихо именно защото Хронарха не му поверяваше никакви уреди. Макар че не беше много вещ, все пак, щом от това зависеше освобождаването му, щеше да опита.

Когато се озова отново на централния площад, забеляза, че машината от лъскав бронз — Великия регулатор, както я наричаха — издава особен тъп звук и силно се клати. Десетина стари хора, треперейки в такт, стояха около нея и ръкомахаха.

— Ето го човека от Ланжис Лихо! — извика пазачът. Изгледаха боязливо Замисления с белязаното лице.

— Жизненото ядро. Трябва да е жизненото ядро — рече един старец, подръпвайки късото си палто.

— Позволете ми да видя — каза Замисления, като никак не беше уверен, че ще може да помогне. Развинтиха няколко от външните плочи на машината и като надникна през дебелото стъкло, той се вторачи в светещото жизнено ядро. И по рано беше виждал такива механизми и знаеше нещичко за тях. Безспорно познанията му бяха достатъчни, за да разбере, че този не трябваше да излъчва ярка пурпурна светлина, както и непрекъснато да се разпада на частици.