Читать «Обитателят на времето» онлайн - страница 11

Замисления повдигна рамене:

— Загиваме… или откриваме някакви нематериални средства, за да се борим с тях.

— Точно така. Рашин казвал, че ако Времето се движи твърде бързо, за да може човек да постигне желанието си, той се примирява с това. Рашин смятал, че с превъзпитание Човекът може да се отърси от заблудите си и да нагоди Времето към своите нужди така лесно, както нагажда природата. Нематериално средство, както виждаш.

— Мисля, че разбирам горе-долу какво искаш да кажеш — рече

Замисления с белязаното лице. — Но защо е необходимо това, питам аз? — Въпросът беше реторичен, ала Скитника реши да отговори.

— Трябва да признаем — каза той, — че на този свят Човекът е анахронизъм. Той се е нагодил до известна степен, но не дотам, че да може да кара без хитрост. Планетата никога не е била особено удобна за него, разбира се, но и никога не е била така гостоприемна, както сега. Хронарха, както споменах, е съзнателен експеримент. Време и Материя са понятия. Материята прави по-непосредствено впечатление на Човека, ала въздействието на Времето е по-дълготрайно. Ето защо Хронархията с течение на вековете се е стремила да научи хората да си представят времето по същия начин, както си представят Материята. Така е могла да бъде създадена науката за времето, подобна на науката физика. Досега обаче е било възможно само да се изучава времето, но не и да се направлява. Ние навярно скоро ще овладеем Времето, както някога сме овладели атома. И това овладяване ще ни даде по-голяма свобода, отколкото ни е дала нашата ядрена наука. Времето може да се изследва, както нашите прадеди са изследвали пространството. Твоите потомци, Замислени с белязано лице, ще наследят континенти от време, както ние — континенти от пространство. Те ще пътуват във времето, тъй старото схващане за Минало, Настояще и Бъдеще ще отпадне. Дори сега ти ги виждаш в съвсем друга светлина — просто като удобни раздели за изучаване на Времето.

— Вярно — кимна той. — Аз и без това никога не съм си ги представял другояче. Ала сега не зная какво да правя, защото избягах в Барбарт с намерението да се настаня там и да забравя Ланжис Лихо, където не ме зачитаха.

Скитника се поусмихна.

— Мисля, че занапред вече ще бъдеш зачитан, приятелю — рече той.

Замисления разбра мисълта му и също се усмихна.